28.1.2011 г.

ЦЕНТРОВЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП

СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ЦНСТ
ДО Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ДО Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
МИНИСТЪР ПО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС
ДО Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА ДЕЦАТА
ДО Г-Н ИВАЙЛО ИВАНОВ
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ
ДО Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО
СТАНОВИЩЕ
от
Национален алианс Усмихни се с мен – родители и приятели на деца с увреждания
ОТНОСНО: алтернативните услуги за настаняване на деца ПО ПРОЕКТ „Детство за всИЧКИ” и изискванията към тях
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МЛАДЕНОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ, ДАМИ И ГОСПОДА,
Като Родителски алианс обединяващ организации на семейства с деца с увреждания от страната и като национален родителски алианс защитаващ интересите на децата изобщо, без разлика, защото много от нас са родители и на деца без увреждания, считаме позицията си за достатъчно обективна. Още повече, че се създадохме и съществуваме изобщо като организация, именно с цел спасяване на децата с увреждания от институциите, Ничиите деца на България.
Нашата позиция:
Категорично не подкрепяме инвестицията на допълнителни средства за построяване на почти двойно повече ЦНСТ-та, по каквито и да е причини, притеснения или съображения.
Темата за ЦНСТ-тата е изключително болна, многократно дискутитирана и обсъждана сред нашите майки и родители изобщо.
Позицията ни не се препокрива с тази на Националната мрежа за деца, изразената от нас позиция е напълно единна, без никакво колебание.
Именно в защита на най-висшите интереси на децата с увреждания (не на родителите, не на семействата, макар те да вървят ръка за ръка, неразривно свързани). Но в случая става дума за претегляне на рисковете и опасностите по пътя към най-доброто за детето и винаги да се помни, че пътят към ада е постлан с добри намерения.
Фактът, че ако децата са 8, а не 15, услугата ще е в пъти по добра, не подлежи на обсъждане изобщо. Това е всеизвестен факт, дори без да гледаме и цитираме чужди документи, не подлежи на спор.
Но ние не смятаме, че това е важния, голям въпрос и проблем пред нас, в този процес.
А това след десет години да не сме поставени пред в пъти по-сериозен проблем, като например спешно, за спасяването на децата, да трябва да стартираме нов процес, ДеЦНСТ-ация.
И да сме превърнали изоставянето и институционaлизацията на деца в многократно по-привлекателно, отколкото е сега. По никакъв начин не считаме, че в дългосрочен и сратегически план, за цялостния процес на деиснтитуционализацията и най-благородните му цели, е в интерес на децата да инвестираме допълнително средства в удвояването броя на ЦНСТ-тата.
След 10 год. ние трябва да можем да кажем: Тези ЦНСТ-та вече не са ни нужни, и ще ги реформираме в детски градини, в читалища, в училища, в детски театри, в общински жилища за семейства с деца с увреждания (заради изградената достъпна среда и удобство, близост до училища, градини и болници)….
Трябва да сме запушили Входа към институционализирането на деца.
А това няма как да стане като инвестираме и наливаме още и още пари в създаването на луксозна, пет звездна институционална услуга за отглеждане на деца с увреждания. Ако сега наблюдаваме факт, че все пак една част от родителите преодоляват всички ужаси и трудности, психически облъчавания, тормоз и отхвърляне от обществото, и все пак си задържат децата с увреждания, то се дължи в голяма степен на мизерията и ужасите в сегашните институции за отглеждане на деца с увреждания.
Наливането на средства в повсеместно разпространение и възпроизвеждане на луксозни институционални услуги за отглеждане на деца с увреждания е възможно на вредното и опасно нещо. Интересът за децата и доброто им е толкова минимален и спорен, че изобщо не седи пред нас.
Защо?
Защото децата изобщо не трябва и не следва да прекарват дните си в тези домове, жилища, така наречените ЦНСТ-та или Защитени жилища.
Къде са нашите деца през целия ден или половината, в детската градина и в училището.
Там е мястото и на децата с увреждания, без разлика, дали са от институция, или от семейство. Не в дневния център, не в центъра за терапия и рехабилитация, а в масовата градина и масовото училище, в съответното населеното място. Там трябва да инвестираме всеки допълнителен лев, без никакво колебание, там са всички решения, защитаващи истински висшите интереси на децата с увреждания. А не бройката, дали са 8 или 15.
Всичко останало е изолация и дискриминация и забавя изключително случването на процеса у нас. А този процес е на първо място морален и човешки, или искаме да се случи добре или завоалираме нежеланието си с всякакви причини и доводи, които са безкрайни и всевъзможни в случая, защото имаме изключително сложен и труден процес.
Как ще разберем кога сме стигнали целта си:
Когато различността и приобщаването й, е ценност за цялото ни общество.
Когато като общество се променим и тези принципи и разбиране към различността са ценност за нас и децата ни, то днешните проблеми ще са зад гърба ни, изоставянето на деца заради увреждания, дискриминацията, неизпълнението в практиката на редица държавни документи, чийто добри намерения си останаха само на хартия, липсата на най-елементарното, архитектурна достъпна среда, в 21 век, в страна членка на ЕС...., защото цялото настоеще сега се дължи на разбиранията ни като общество към момента, и ценностите ни към настоящия момент.
Това не е истина, която всеки от нас към този момент може да преглътне леко, повечето не я преглъщаме, и я замитаме като нелицеприятна мръсотия под чергата. Всъщност я крием от самите себе си, защото от ЕС са ни я навряли в очите и бодат ли бодат с нея. Изборът си е наш, както и обществото, в което живеем и растат децата ни, пак си е нашето.
За да се преодолее изоставянето на деца по признак увреждане, трябва да се преодолее отхвърлянето от обществото на хора и деца, по този признак.
Образователната ни система е ключът. И то на първо място, преди бремеността и родилния дом....., и всички мерки свързани с тях.
В родилния дом например, нали това е основното за преодоляване, същестуващия факт с отхвърлянето от цялото общество, не просто на детето с увреждане, но и на майката и на цялото семейство, през целия им път оттук нататък. Всичко се срива и тръгва в друга полоса, цялото житие и битие.... И срещу това в родилния дом се убеждава, говори и се предлага помощ и всевъзможна подкрепа.
Ако това, за което говорим ние се случи, дори и от тази работа в родилния дом няма да има такава необходимост като сега .
Хората от празни приказки нямат нужда, те живеят в реалния живот и правилата му са им до болка ясни.
Затова, допълнителни средства, Да, но само и на всяка цена насочени към масовите детски градини и училища около и в населеното място изобщо, където са ЦНСТ-тата и Защитените жилища. Там трябва да се наливат допълнителни средства и ресурси, за изграждане първо на най-елементарното, достъпна архитектурна среда. После обучения на педагозите и всички служители в детските градини и училищата. В обезпечаване на широки екипи от специалисти, логопеди, психолози, специални педагози, социални служители, рехабилитатори... Цялостна достъпна и подкрепяща среда, необходима за развиване потенциала, способностите, възможностите и талантите на децата с увреждания. Основните критерии на МРРБ за построяване на услугите следва да бъдат : удобно и близко разстояние от масова детска градина или масово училище. Болницата може да бъде и по-далече - децата няма да прекарват там дните си.
Дневните центрове и Центровете за терапия и рехабилитация трябва да са максимално или в непосредствена близост до градините и училищата, да работят съвместно и координирано, за да е удобно на помощния персонал от градината (училището), да закара детето за процедури и после да го върне.
Тук се крият и решенията, и отключването на осиновяването и приемната грижа за децата с увреждния.
Отхвърлянето от обществото в цялостен житейски план, на деца и цели семейства, по признак увреждане, е причината за липсата на осиновители и приемни родители на деца с увреждания. Пред тях седят същите поблеми, които седят и пред семействата с тези деца днес, отхвърляне, изолация и бедност, само по един, единствен признак, увреждане на дете.
ЦНСТ-тата са необходимо зло, днес, и към днешна дата ще спасят децата с увреждания от институциите, от смърт, глад, мизерия и ужасите в тях, но, ако нямаме и не съхраняваме всекидневно изостреното разбиране и чувствителност към тях като към зло и изключителна опасност за целия процес на деинституционализация, и това разбиране да е повсеместно, ние ще обречем хиляди деца с увреждания на луксозна институционализация.
Ако изпуснем този процес, няма как да удържим ескалацията му, и в крайна сметка ще се изроди в много грозни и крайни практики и резултати за децата.
Знаем със сигурност, че нито Вие, нито ние хвърляме толкова усилия, лични, човешки и държавни, за да стигнем дотам.
Затова нека си помагаме и чуваме в този процес. Вярваме, че в крайна сметка, въпреки трудността и сложността му, всички ние със сигурност ще постигнем и направим най-доброто за децата си. Не заради ЕС, не заради някой друг, а просто защото това са нашите си, български деца и всеки един от нас, вярваме го боли за тях.
Пък после и да ни хвалят, най-голямата награда ще е в очите и усмивките на децата, които сме спасили.
Дата: 28.01.2011 год.

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft