12.2.2012 г.

ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО КРЪГЛА МАСА В НС, 12.01. 2012

СТАНОВИЩЕ КРЪГЛА МАСА ЗА ЗД

 

Oрганизациите, на които сме представители, Национален алианс Усмихни се с мен и Движение на българските майки, не подкрепяме изразената чрез медиите позиция на СДС, както и на някои граждански организации и родители, за цялостно отхвърляне на законопроекта, тъй като първо, бил ненужен и второ, „за нищо не ставал“.

Не споделяме нито първото, нито второто, нещо повече, наше дълбоко убеждение е, че в интерес на българското семейство и деца, са нужни цялостни и сериозни реформи, законови и структурни, на дължавните политики за семействата и децата на България. Семейната институция е най-важната институция, изграждаща българското общество и е сред традиционните ценности, които са ни съхранили през най-трудните периоди от историята ни.

Искания за сериозни промени в политиките за семействата и децата, поставихме още на януарските протести 2009 год., до парламента, до управляващите тогава, до институциите. За съжаление не бяхме чути от никой. Въпреки, че председателят на парламента тогава, г-н Пирински изпрати нарочни писма до всички министри, зам. министри и председатели на парламентарните комисии.

Януари 2009, възможно най-кратко дефинирани обединените ни родителски искания:

- дискутиране на въпроса за единна политика по отношение на семейството;

- търсене на работещи форми за координация и контрол на изпълнение на политиките за семейството;

- създаване на по-разнообразни и универсални равнища на социална закрила на семейството;

- и като цяло, преразглеждане на досегашната политика към семейството и създаване на реални условия за превръщането й в център и приоритет на държавната политика.

 

Сега сме януари 2012 год., по това време преди три год. бяхме на площада отпред при минус 15 градуса, а между нас и ето тази маса, олицетворяваща диалога между гражданите и народните им представители, седеше жандармерията.

 

Най-важното достойнство на проекта за нов Закон за детето, е заявената чрез него управленска воля и инициативност, най-накрая да се предприемат решителни реформи в цялостните държавни политики за децата и семействата. Като родителски организации със сериозен опит в сферата, високо оценяваме този факт, тъй като за пръв път сме свидетели на реална воля и действия, а не приказки, обещания и хартии.

 

Това са обективните факти, които държим да отчетем, въпреки че продължаваме да имаме много сериозни забележки към проектозакона. Най-важните се отнасят именно до същността и философията на отразените в него държавни политики. Отнасят пак за същото, за което протестираме преди три год.. Институцията Семейство и държавните политики в изпълнение на чл. 14 от Конституцията: „Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото“.

 

Максимата на превенцията в политиките за децата е: „Не закрила на децата, а закрила на семейството исемейната среда на детето, която единствена е в състояние да гарантира най-добрите му интереси”.Осигурява правото му на родителска грижа, закрила и обич, на щастливо детство, семейство и сигурност. Политиките за закрила и подкрепа на семейството и семейната институция, са тези които ще сведат до минимум необходимостта от държавна намеса в семействата и ще затворят входовете към институциите за държавно отглеждане на деца.

 

Мястото на децата е в семействата им, държавата не трябва и не следва да отглежда деца, защото това е не само в тяхна вреда, но и във вреда на цялото ни общество. Държавата следва да работи за семейството, да го закриля и подкрепя, ако иска да направи най-доброто за децата.

 

Внесли сме конкретни и подробни предложения към проектозакона, след внасянето му в парламента, ще ги внесем и до председателя му, народните депутати и председателите на парламентарните комисии.

 

Най-важното:

 

Настояваме проектът за нов Закон за детето да стане Кодекс за „Семейството, майчинството и детето“, по смисъла и в изпълнение на чл. 14 от Конституцията на България: „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“.

Настояваме това да е Кодекс, предвид необходимостта от обединяване в единен висш нормативен акт на законовата материя, касаеща политиките за семейството и децата. За да направим най-доброто за децата си, не ни е необходим нов подобрен вариант на Закона за закрила на детето, а нов Закон за закрила на Семейството на детето. Искаме да затворим институциите за държавно отглеждане на деца, искаме да няма родители, изоставящи децата си, искаме да заличим и изтрием завинаги зловещият израз „Ничии деца“!

Кодексът за Семействотомайчинството и детето, според нас следва да регламентира цялостните и комплексни държавни политики в сферата за семействата, майчинството и децата, здравни, социални, образователни, социална сигурност и възможност за поемане на родителските отговорности и грижи.  Подкрепа, защитата и закрилата на семейството.  Да постави институцията Семейство и семейната политика като център и приоритет на държавните политики. Семейният кодекс считаме, че следва да регламентира семейните отношения основно от правно-юридическата им страна, при съжителство в брак или без брак, брачните договори, разводите, имуществените съпружески отношения, наследство, издръжка, признаване на детето при съжителство без брак, произход от майката и от бащата, равенство на мъжа и женатадоброволност на брачния съюз и т.н...

Предложеният законопроект, според нас не отразява по никакъв начин чл. 5 и чл. 18, т.1, 2 и 3 от Конвенцията за правата на детето, които касаят Семейството и родителите, общественият им статут като носители на първостепенната отговорност за отглеждането и развитието на детето, признаването от държавата на висшите родителски отговорноси и задължението й да подкрепя и подпомага по всички възможни начини родителите в изпълнението на отговорностите им за децата.

Конвенцията за детето изисква от държавите страни по нея, признаването на принципа, че семейството е носител на  първостепенната отговорност за отглеждането и развитието на детето. Правата и задълженията на родителите произтичат от тяхната отговорност за благосъстоянието на детето, което значи да действат, съобразно неговия най-добър интерес. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

Конвенцията изисква държавите да поставят стриктни граници на намесата на държавата и раздялата на децата от техните родители.

Конвенцията изисква от страните членки да положат всички усилия да оказват подходящата подкрепа на родителите и законните настойници, за осъществяването на тяхната отговорност по отглеждане на децата и да осигурят институции, служби и услуги за целта.

Конвенцията за правата на детето, в никакъв случай не е противосемейна, точно напротив, тя изисква, семейството да бъде разглеждано като най-важната институция в обществото, най-важната институция за детето.

Настояваме, гражданското общество и родителите, да имаме и силен, ефективно работещ и независим орган за контрол по правата на децата и родителите. За определянето на Детски Обмудсман, към Омбудсмана на Р България, но задължително с разширени и силни функции и възможност да завежда дела и защитава пред съда, правата на родителите и децата. Подобен независим национален орган по нашите и на децата ни права, ще ни даде сигурност и защита от ненужна или направо злонамерена външна намеса в семействата ни, ще стимулира гражданското ни общество да знае и защитава правата си, ще дисциплинира и държавните и общински служби и служители, да изпълняват задълженията си, спазвайки правата на семействата, родителите и децата.

Вярваме, че всички ние, родители, неправителствени организации, народни представители и политици, ще успеем да се обединим и да направим заедно най-доброто за българските семейства, деца и общество, защото това са нашите семейства и деца, на всеки един от нас.

Teoдора Пиралкова

Председател на УС на Национален алианс Усмихни се с мен

Росица Букова

Изпълнителен директор на фондация „Движение на българските майки“

Дата:  11.01. 2011 год.         

 

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft