17.4.2015 г.

Позиция на НПО

До:

Г-жа Милена Дамянова, Председател на Комисията по образование и наука

Копие до:

Доц. Борислав Великов, Зам. председател към Комисия по образование и наука

Г-жа Корнелия Маринова, Зам. председател към Комисия по образование и наука

Г-жа Мариана Георгиева, Зам. председател към Комисия по образование и наука

Г-н Михаил Михов, Зам. председател към Комисия по образование и наука


Позиция на Национална асоциация на ресурсните учители, Асоциация „Родители“, Национален алианс „Усмихни се с мен“, Център за приобщаващо образование, сдружение „Дете и пространство“ и фондация С.Е.Г.А.

ОТНОСНО: Предложенията на народните представители към проекта на Закон за предучилищното и училищното образование, внесени между първо и второ четене, свързани с помощните и специалните училища.

 

I. Принципни положения и проблеми, които не само няма да се решат, но и ще се задълбочат многогратно, ако бъдат приети предложенията направени от народните представители към чл. 43 и чл. 48:

1. Към специалните и помощните училища децата се насочват НЕ според експертиза на образователните им потребности, а според медицинска експертиза и диагноза: „умерена, тежка и дълбока умствена изостаналост“; ”с тежки и множествени увреждания; аутизъм"; „ДЦП“ и прочие все диагнози. Терминът СОП е сборно понятие на цялото съзвездие от медицински диагнози. Нещо като огромен чадър, под който са събрани необучаемите деца, за удобство на образователната ни система. Необучаеми, защото имат диагноза, а не защото не могат.


Това  представлява дискриминация и принудителна образователна сегрегация по признак медицинска диагноза и увреждания.


2. Обучението и грижата, която се предоставя в специалните и помощните училища, в сегашния им институционализиращ вид и обществено изолираща организация на обучение, на практика представляват образователна сегрегация на децата и учениците обучаващи се в тях. Обучението в специалните детски градини и училища инвалидизира децата и учениците, превръщайки ги в социално неприспособими индивиди, неспособни да се приспособят към живот сред останалите след време.


Това ги обрича за цял живот.


3. Обучението в специалните училища е второ качество ДОИ, като за неспособни и необучаеми по презумпция, което се предопределя не според образователните възможности на детето или ученика, а е автоматично следствие на наличието на медицинска диагноза. По този начин способностите и талантите на детето и ученика с увреждания не просто остават неразвити, но и биват осакатени за цял живот. Вместо да се инвестира в усилия и педагогическа работа за развиването и осъщестяването на заложбите на детето, каквито всяко едно дете и ученик притежават, цялото внимание се насочва към медицинските потребности и специализираните грижи за преодоляването им.


Това лишава детето с увреждания от Конституционното му право на образование.


II. Решения, които предлагаме:

За да се ограничи образователната сегрегация и дискриминация, първото и най-важно условие е, да се елиминират законодателните и нормативни предпоставки за случването й. Това означава:


Да не съществуват институции с образователен статут за обучение, възпитание, социализация или отглеждане на деца и ученици с диагнози или СОП. СОП е по-страшно от изброяването на диагнози, защото е понятие включващо в себе си всички възможни диагнози, включително и такива, при които детето или ученика са с изцяло съхранен интелект.

Да не се допуска отделянето на деца до училищна възраст в специална образователна среда, тъй като това лишава детето от възможността да се справи и изгради умения за общуване в общa среда от най-ранна възраст.


  • Категорично се противопоставяме специалните центрове и училища да осъществяват:

- обучение на деца и ученици, насочени към тях според медицинска експертиза, диагноза/и или СОП;

- възпитание, отглеждане, социализация и обучение на деца до училищна възраст (каквито предложения са дадени от почти всички нар. представители „до 3 годишна възраст, от 10 месечна възраст“ и други...);

- предучилищно обучение;

- да са интернатен или полуинтернатен тип, с възможност за общежития, (което на практика си е изолирано институционално отглеждане);

- обучението да е по различни, занижени образователни изисквания/стандарти (без придобиване на степен на образование и оценки само с качествен показател).

 

III. Конкретни предложения към проекта на Закон за предучилищното и училищното образование:

 

1. Наименование на помощните училища: Центрове за специална образователна подкрепа

2. Основна функция на центровете за специална образователна подкрепа и специалните училища: Обучение на  ученици с образователни потребности, които изискват обучение и подкрепа в специална образователна среда и подготовка за обучение и приобщаване в общообразователна среда.

3. Оценка и насочване към Центрове за специална образователна подкрепа и специални училища:


Ние настояваме новия Регионален център за ресурсно подпомагане (РЦРП) да поеме отговорността както за първичната оценка на образователните потребности от обучение в центровете за специална образователна подкрепа и специалните училища, но и да прави последващи регулярни оценки през целия период на обучение в тези институции. Оценките следа да дават и насоки за вида специална подкрепа, вида и броя специалисти и педагози, които да залегнат в индивидуалната програма на ученика.

В индивидуалния план/програма на всеки ученик, обучаващ се в специалните центрове и училища, задължително да се включват часове в общообразователна среда, което да се наблюдава, методически насочва и проследява от Регионалните центрове за ресурсно подпомагане.

  • Конкретни нови функции на Регионалните центрове за ресурсно подпомагане относно специалните образователни центрове и училища, които предлагаме:
  1. Да приемат заявления на родители за обучение на ученици в специалните центрове и училища;
  2. В срок от 14 дни Екип от РЦРП извършва оценка на потребностите на ученика и излизат със становище дали обучението в специална среда е подходящо. Ако преценят че е, изготвят конкретни насоки за вида специална подкрепа, вид и брой специалисти и педагози и индивидуалната програма, които задължително трябва да се осигурят на ученика;
  3. Ако преценят, че не е подходящо, насочват родителя към общообразователни училища;
  4. Изготвят план за наблюдение и последващи регулярни оценки на развитието, справянето и резултатите от обучението в специалните центрове и училища;
  5. Препоръчват на родителя алтернативна подкрепа в общообразователна среда;
  6. Осъществяват външен контрол и оценка на индивидуалните планове и програми на всеки ученик в специалните центрове и училища, на заложените часове посещения в общообразователна среда съобразно потребностите на всеки ученик, осъществяват ли се реално, как се осъществяват и като цяло методически съдействат, насочват и наблюдават учебния процес и качеството на предоставяната специална подкрепа за учениците в тях.
  7. Методическа подкрепа и насоки за приобщаването на учениците в общообразователна среда и изграждането на постоянен контакт с общообразователните градини и училища.


Ние считаме, че специалните училища следва да бъдат част от новите образователни политики, припознати от целия Еропейски съюз и да са реален партньор в приобщаването на децата и учениците в общообразователна среда.


Изразяваме надежда, че ще се постигне съгласие за приемането на Законопроекта и оставаме на разположение за прецизиране на конкретни текстове по него и участие в работната група за финализирането на стандарта за приобщаващо образование.

Към настоящата позиция прилагаме и схема, с която илюстрираме принципната си позиция, както и предложенията, които даваме.

 

17.04.2015 год.

Национална асоциация на ресурсните учители;

Асоциация „Родители“;

Национален алианс „Усмихни се с мен“;

Център за приобщаващо образование

Сдружение „Дете и пространство“;

Фондация С.Е.Г.А.

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft