09.1.2015 г.

За да имаме добро образование

НУЖНА Е СМЕЛОСТ

Збигнев Марчиняк: Достатъчно е едно смело правителство да направи голямата крачка

Архитектът на образователните реформи в Полша за това, как полските ученици станаха едни от най-успешните в Европа

Когато преди година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) обяви резултатите от най-новото си изследване PISA, Полша имаше много, с което да се гордее. Учениците й се наредиха на второ място в Европа по четивна грамотност и на шесто по математика. Делът на функционално неграмотните 15-годишни е спаднал с над 12 процентни пункта - до 10,6%, в сравнение с 23% през 2000 г. (съвсем не между другото в България е 39% през 2012 г.). Няма друга европейска държава, която толкова стабилно се изкачва напред в международните образователни изследвания.

Това не е чудо, а продукт на дълга и сериозна работа. Тя започва веднага след промените през 1989 г., когато недостатъците на старата система са очевидни - само 7% от поляците са с висше образование, а грамотността сред завършващите професионални училища е изключително ниска. Полските власти решават, че трябва спешно да подобрят общото образование, за сметка на чисто професионалните умения в техникумите. Въвеждат нова училищна структура, която отлага профилирането за след девети клас. Идеята е, че учениците имат нужда от много повече "меки" умения, критично и логическо мислене, за да са гъвкави на пазара на труда и за да се справят в живота.

Втората голяма част от реформата е промяна на учебната програма - тя вече не следва остарялата идея за "предоставяне на информация на учениците", а се опитва да ги кара да мислят и да търсят решения. Прогимназията се посвещава на базисни умения по тези дисциплини, които са важни за ежедневието, а академичните знания се оставят за последните години на гимназията. Обучението в професионалните училища също става по-гъвкаво и учениците могат лесно да се преквалифицират. Училищата и учителите са свободни да определят сами учебната си програма, стига учениците им накрая да покриват националните образователни изисквания. Накрая на реформите, цялата образователна система в Полша, включително висшето образование, вече се основава на очаквани спрямо постигнати резултати от обучението.

Ключов момент в полската реформа е външното оценяване на резултатите, което измерва силните и слабите страни на учениците, помага им да решат кой е най-подходящият вид училище за тях и готови ли са за университет. Освен това служи за измерване на качеството на прогимназиите, така че училищата и властите да знаят къде се справят добре и къде трябва да насочат повече ресурси. В Полша всички училища, включително и частните, получават държавна субсидия според броя на учениците, ако изпълняват националната образователна програма. Тези в селските райони получават стимули за привличане на добри учители.

Архитект на тези промени е математикът и университетски преподавател Збигнев Марчиняк. След шест години начело на Варшавския университет, през 2007 г. той става заместник-министър на образованието, а след това - главен секретар. В момента Марчиняк консултира Световната банка в сферата на образователните политики, част е и от екипа на OECD, който изготвя теста PISA по математика.

Нищо от промените нямаше да даде ефект обаче, ако не бяха силните местни власти в Полша. Управлението на образованието се децентрализира още в началото на 90-те, директорите започват да се назначават чрез конкурс, премахва се държавният монопол върху създаването и функционирането на училищата. Образованието става фокус както на общините, така и на тяхното население. Резултатите на училищата се следят отблизо, учителите се насърчават да използват иновативни практики в преподаването, организират се допълнителни образователни дейности и дори най-бедните общини инвестират в училищата си.

Местните власти играят голяма роля и при преодоляването на пречките пред реформата. Затварянето и преобразуването на училища предизвиква гражданско недоволство, но общините успяват да обърнат вниманието върху крайната цел за по-качествено образование. Или както казва тогавашният зам.-министър на образованието Ирена Джежговска: "Ежедневно се следеше броят на местните протести - ако бяха под 300, се продължаваше напред."

Помага и всеобщото разбиране, че пътят към демокрация минава през болезнени, но необходими фази. "Когато се намира в преход, обществото е готово да приеме промени, които вероятно биха били неприемливи или много трудно постижими в "нормален" период", пише Марчиняк в свой доклад за полската реформа в образованието. И е убеден, че за да може една дълбока промяна на системата да бъде приета напълно, вероятно е необходимо цяло едно поколение.

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft