07.3.2012 г.

ЦИНИЗЪМ И ЛИЦЕМЕРИЕ, ДВЕ В ЕДНО

ЦИНИЗЪМ И ЛИЦЕМЕРИЕ, ДВЕ В ЕДНО

КАК ЗАМЕНИХМЕ "ИНВАЛИД" С ЦИНИЧНО-ЛИЦЕМЕРНИЯ ЕТИКЕТ "СОП", С КОЙТО НАБЕЛЯЗВАМЕ ДЕЦА ПО ПРИЗНАК, ЗА ДА ГИ ОТВХЪРЛИМ ОТ ГРАДИНАТА ИЛИ УЧИЛИЩЕТО НА ДЕЦАТА СИ.

Историята на "СОП" и "Сопчетата" в кратце:
Цитати от:
"Приобщаващо образование. Когато ресурсите не достигат"
Автор: Сю Стъбс
Co-ordinator@iddc.org.uk / юли, 2002
"Термините “специални потребности” и “специални образователни потребности” често се използват, без да са ясно дефинирани. В страните от Севера употребата на тези термини зачестява през 70-те години на 20 век. Докладът “Уорнок”15 от 1978 г. подчертава, че 20% от децата в общообразователните училища демонстрират някакъв вид специални потребности в определен момент от своето училищно обучение. Освен това, той акцентира върху важността да се говори за “деца със специални образователни потребности”, вместо да се използват термини като “деца инвалиди” или други подобни. 
В началото това има положителен ефект, защото измества вниманието от физическите характеристики на детето към неговите образователни потребности.

За съжаление, впоследствие първоначалното значение се изгубва и терминът “специален” започва да сеизползва като етикет за отделни деца.
Дори Мери Уорнок, автор на доклада, по-късно изразява съжаление за начина, по който се употребява терминът:
Първоначално ЮНЕСКО дефинира специалното образование като насочено към хора, страдащи от “инвалидност”. В Декларацията от Саламанка употребата на термина се доближава повече до смисъла, заложен в доклада “Уорнок”, като включва не само децата с увреждания, а и всички деца, чиитопотребности възникват вследствие на “проблеми в научаването”.

Когато се използва за деца с увреждания, терминът “специални потребности” предизвиква объркване.
Много от тях нямат никакви специални образователни потребности – децата може да се нуждаят от някакви помощни средства и достъпна среда, или от някакви инструменти или апаратура, която да им осигури достъп до общатаучебна програма, но те не изпитват затруднения със самото научаване. От друга страна, има много деца без недъзи, които не спадат към групата на децата с увреждания, но имат проблеми с научаването – всъщност всеки от нас в някакъв момент се е сблъсквал с подобни проблеми в определени области.
В Русия и страните от Източна Европа се развива различен подход, основан на медицинския модел и довел до теорията и практиката на „дефектологията”. Този подход, свързан с медицинската професия, все още има силно влияние в бившите комунистически страни в преход.
…………….
ВЪПРЕКИ ЧЕ НАМЕРЕНИЯТА МОЖЕ И ДА СА БИЛИ ДОБРИ, НА ПРАКТИКА РЕЗУЛТАТИТЕ ЧЕСТО СА КАТАСТРОФАЛНИ:

 отделяне на децата с увреждания от масовите училища и техните местни общности;
 поставяне на етикети чрез разработени на запад психологични тестове (които не са приложими за съответната култура);
 изграждане на специални училища, които често осигуряват само подслон
за децата, без да разполагат с ресурси и специално обучени учители;
 изграждане на ресурсно осигурени елитни специални училища, обслужващи силно ограничен кръг деца, в ситуация, при която липсва основна образователна инфраструктура;
 заличаване на традиционните системи за оказване на подкрепа и замяната им с неустойчиви системи на “професионална” подкрепа.

“КОНЦЕПЦИЯТА ЗА „СПЕЦИАЛНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ” носи в себе си лъжлива обективност. Защото една от основните и всъщност почти непреодолими трудности е да се прецени чии потребности са специални или какво означава „специален” и „специални” образователни потребности – децата може да се нуждаят от някакви помощни средства и достъпна среда, или от някакви инструменти или апаратура, която да им осигури достъп до общата учебна програма, но те не изпитват затруднения със самото научаване. От друга страна, има много деца без недъзи, които не спадат към групата на децата с увреждания, но имат проблеми с научаването – всъщност всеки от нас в някакъв момент се е сблъсквал с подобни проблеми в определени области.

Прегледът на дейностите на ЮНЕСКО “Саламанка – пет години по-късно”, публикуван през 1999 г., предупреждава, че специалното образование често води до изключване:

„Въпреки най-добрите намерения, се счита, че твърде често резултатът (от про-грамите за специално образование, специализираните институции, усилията на специалните педагози) е изключване; диференцираният подход се превръща във форма на дискриминация, оставяйки детето със специални потребности извън общата среда на училищния живот, а по-късно, когато порасне – извън социалния и културен живот на общността като цяло”

“ПРИОБЩАВАНЕТО ИЛИ ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ НЕ Е ДРУГО ИМЕ ЗА „ОБРАЗОВАНИЕТО НА ХОРА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ”.
Приобщаването включва различен подход към откриването и опитите за разрешаване на трудностите в училище (които може и да не са образователни и обучителни).

Образованието на хора със специални потребности може да бъде бариера пред развитието на приобщаващи практики в училищата.”

ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОМЯНА ВЪВ ФОКУСА – от вглеждане само в една определена група, към търсене на начини запреодоляване на бариерите пред научаването и участието

3.2.1. Специално образование (включва специалните училища, специалните образователни потребности,специалните потребности)
-         Специалното образование допуска, че съществува ОТДЕЛНА група деца със “специални образователни потребности”, наричани често “деца със специални потребности”.
ТОВА ДОПУСКАНЕ НЕ Е ВЯРНО, защото:

 всяко дете може да изпита затруднения в научаването;
 много деца с увреждания нямат проблеми с научаването, а само с достъпа, но въпреки това им се слага етикета “деца със специални потребности”;
 децата с умствени увреждания често се справят много добре с ученето в определени области или в дадени периоди от своя живот.

СПЕЦИАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НЕ ДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЕРМИНА “СПЕЦИАЛЕН”.

На практика, това, което се нарича “специално”, всъщност е обикновена обучителна потребност – например, да можеш да разбереш какво казва учителят, да можеш да ползваш учебниците, да можеш да влезеш в сградата.
-         Специалното образование вярва, че за обучението на „специалните деца” са необходими „специални методи”, “специални учители”, “специална среда” и “специално оборудване”.

ГРЕШКА – тези методи и т.н. често не са нищо повече от качествена, ориентирана към детето педагогика. Всяко дете се нуждае от подкрепа и благоприятна среда за своето научаване.

-         Специалното образование приема, че проблемът е в детето, а не в системата или в учителя.
ГРЕШКА – ако средата е благоприятна и детето бъде насърчавано, то ще се стреми към научаване. Когато детето не научава, учителят или средата са причина за неговия провал.

-         Специалното образование описва детето единствено на основата на неговото увреждане и използвайки това,го сегрегира.

ГРЕШКА – в действителност увреждането е само част от детето. Повечето качества и характеристики на децата с увреждания са същите като на всички останали деца –
те имат нужда от приятели, приобщаване, обич и участие в живот на местната общност.
-         Специалното образование иска да направи детето „нормално”, вместо да зачете специфичните му силни страни и характеристики. Това може да доведе до неуместни опити да се накара детето да говори или да ходи, въпрекиче тези усилия са нереалистични и му причиняват неоправдана болка.

3.2.2. Интегрирано образование
Този термин най-често се употребява, за да означи процеса на настаняване на деца с увреждания в общообразователни училища (наричан също “включване”, особено в САЩ, а също и у нас). Включващото образование ИЗКЛЮЧВА ОБЩНОСТТА, защото се съсредоточва само върху детето. 

И "интегрираното" и "включващото" образование се различават от приобщаващото образование и процеса на ПРИОБЩАВАНЕ по следните особености:

 Фокусът и тук е върху отделното дете, а не върху системата. Детето се разглежда като носител на проблема и то трябва да бъде “подготвено” за интеграцията, вместо да се подготви училището;
 Често става дума за чисто “географски” процес – физическо преместване на детето в общообразователното училище. Въпросите дали детето наистина се учи, дали действително е прието или приобщено, се пренебрегват;
 По-голямата част от ресурсите и методите са насочени към детето, а не към професионалното развитие на учителите или към системата;
 “Интегрираното” дете или е оставено да се справя без подкрепа със закостенялата общообразователна система, или му се отделя специално внимание, което го разграничава от неговите връстници;
 Ако детето отпадне от училище, повтаря класа многократно или е изключено, вината е негова: “те не можеха да се справят с учебната програма”, “те не можеха да стигат до училище”, “те не можеха да търпят коментарите на другите деца”;
 Интеграцията често се съсредоточава върху определена група ученици, например такива с леки увреждания, и не приема, че всички деца могат да бъдат интегрирани;
 Въпреки че се основава на идеи, сходни с предпоставките на сегрегиращото специално образование, интегрираното образование на практика често подготвя почвата за приобщаването и може да предизвика промени в системата

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft