28.3.2015 г.

ПОЗИЦИЯ ЗА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

ЦЕНТЪР ЗА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИ
Категорично не сме съгласни новите структури на подчинение на МОН (сегашни ресурсни центрове) да се наричат регионални центрове за приобщаващо образование или специализирани звена за приобщаващо образование.
 
Предлаганите промени към чл.49, чл.188 и други противоречат на чл. 31: Наименованието на центъра за подкрепа за личностно развитие и специализираното обслужващо звено съдържа име и указание за предмета на дейност.
 
Това наименование е подмяна на смисъла, ценностите и философията на приобщаващото образование. Приобщаващото образование се отнася до промяна на средата и наличните в училище ресурси, така че училището да посрещне нуждите на всички деца и да създаде условия за участие в процеса на учене в училище или в предучилищна група, и не само за децата със специални образователни потребности.
 
Чрез предоставяне на името Центрове за приобщаващо образование на Регионалните специализирани звена за подкрепа на децата със специални потребности, се създават условия за въвеждане в заблуждение, както за формата на действие на звената (центрове по име, но не и по същност, понеже център е училището), така и за тяхната функция (отнасяща се само до ограничена експертиза).
 
Нашето споделено разбиране е, че приобщаващото образование се случва в училище и в детските градини и това е тяхна отговорност. Необходимо е те да получат по закон и отговорността, и ресурсите за това – да наемат специалисти, да осигурят подкрепяща среда, да работят с родители, т.н.
 
Ресурсните центрове, трансформирани в звена за допълнителна подкрепа при СОП са ценна част от приобщаващата общност, и представляват опора за оттласване от сегашните неработещи практики именно като оказват методическа подкрепа на общообразователните учители, извършват вторична оценка на потребностите за децата, които не се справят след предоставена допълнителна подкрепа в училище, като наблюдават, както и оказват допълнителна ресурсна подкрепа в училищата, детските градини и центровете за личностно развитие, когато такава липсва в населеното място.
 
Ако на тях се предоставят функциите да оценяват, насочват, наблюдават, подкрепят и дори да водят случаите на всички ученици и деца (предложения по чл. 188), това само затвърждава сегашното положение, в което специалните деца са единствено в компетенциите на и „грижа на“ ресурсните учители, а не на училището и училищния екип. Пътят към качествено образование за всички минава през преместване на центъра на приобщаване и подкрепа в училище, през овластяване на училището и на училищното лидерство, през превръщането на училището в общност от професионалисти, които имат и знанията, и уменията как да бъдат полезни на децата, които работят в отношение на доверие, в екип и с участието на родителите. Около тази философия беше организирана цялата реформа в сферата на приобщаващото образование, чиято цел беше да пребори недостатъците на системата за образователна подкрепа, така както тя функционира в момента, в интерес на адекватна и пълноценна подкрепа за децата и учениците.
 
Надяваме се, че няма да се случи подмяна на тази философия и ще успеем заедно да стигнем до един закон, който наистина да подкрепя приобщаването, уязвимите деца, техните родители и учители.
 
Център за приобщаващо образование
 
Организации, подкрепили становището ни до този момент:
 
Български център за нестопанско право

Заедно в час

Алианс за регионални и граждански инициативи /АРГИ/

Национален алианс Усмихни се с мен

Български хелзинкски комитет 

Сдружение Дете и пространство

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft