РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН

СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО "СОП"

СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: СТАНДАРТ ЗА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ И ЕТИКЕТА "СОП"
Ние родителите на деца със Синдром на Даун и членове на „Национален алианс Усмихни се с мен“, не подкрепяме разширяването на понятието „Специални образователни потребности“, така че да може да се отнася за всяко едно дете или ученик, което поради най-различни социални, здравни или образователни причини, има затруднения с научаването,  спазването на дисциплината, с цялостното си вписване и справяне в училището или градината си. Против сме, понятие, което поради факта, че при самото си въвеждане, не беше пренесено правилно в образователната ни система, така както е в европейските практики, вследствие на което се превърна в белязващ Етикет за една група деца, възпрепятства равнопоставеното им приобщаване в масовата градина или училище, много деца директно насочва към специални и помощни образователни институции и в крайна сметка води до изолацията им от общността им, да може да бъде пренесено върху всяко едно дете, на практика. Твърде често понятието СОП се използва по обиден начин към децата с увреждания, които биват наричани „сопчета“, „сопаджийчетата“.
В голяма част от държавите и в Европа и в света, вече са се опитали да намерят решението, като разширяват групата на деца със СОП. Да се отнася за всяко едно дете или ученик, което има потребности над-обичайните или просто различни в образователната система. Навсякъде тези опити не са успяли да решат проблема. А у нас, най-вероятно ще доведе до още по-големи напрежения и противопоставяне между родителите и като цяло напрежение в родителската общност.
В момента и в Европа, и в света, на множество световни конференции, дискусии, в международни документи, все по-усилено се търси, обсъжда и предлагат нови решения, дава се за пример Шотландия, която вече е предприела стъпката и е променила образователното си законодателство в тази посока. Най-вероятно много европейски страни в съвсем скоро време ще предприемат тази крачка и ще въведат промени в законодателствата си в сферата на образованието.
Няма логика, ние да се опитваме да решим проблема, по начин, който явно никъде не е успял и да правим поредния експеримент с децата си. По-добре да потърсим по-адекватно на съвремието ни решение, отговарящо на потребностите на нашето общество, на децата и родителите и да сме в синхрон със съвременните нагласи в европейската и световна общност. А не все да вървим след тях с 20 години закъснение.
Предлагаме в новия законопроект за предучилищното и училищното образование ЗПУО, и в стандарта за Приобщаващо образование, да бъде прието ново понятие, обединяващо потребностите, които може да има всяко едно дете или ученик, над обичайните или просто по-различни, за да преодолее затрудненията си с научаването или разгръщането на способностите, потенциала или талантите си. Да се обезпечат гъвкави и свободни възможности във всяка детска градина или училище, да се отговори на потребностите на всяко едно дете или ученик, за да не отпадат или биват отхвърляни, сегрегирани, насочвани деца само по признаци.
Относно понятието СОП – предлагаме да бъде насочено предимно към специалните педагози, училища и цялостно към сферата на „специалните“ структури и специалисти. Тоест да се помисли след него да върви нещо реално и полезно за децата, а не само да служи като етикет за „проблемно“ дете, „неспособно“, „несправящо се“. Понятието СОП да осигурява на всяко дете, конкретния специален педагог, с квалификация в конкретна специалност, който му е нужен. И да бъде премахната практиката да се използва като обиден белязващ и сегрегиращ детето етикет. На първо място да не се разписва по такъв начин в нормативната уредба, новия закон и стандарта за приобщаващо образование.
Цитат от международен документ:
“Концепцията за „специалните потребности” носи в себе си лъжлива обективност. Защото една от основните – и всъщност почти непреодолими – трудности е да се прецени чии потребности са специални или какво означава „специален” и „специални” образователни потребности – децата може да се нуждаят от някакви помощни средства и достъпна среда, или от някакви инструменти или апаратура, която да им осигури достъп до общата учебна програма, но те не изпитват затруднения със самото научаване. От друга страна, има много деца без недъзи, които не спадат към групата на децата с увреждания, но имат проблеми с научаването – всъщност всеки от нас в някакъв момент се е сблъсквал с подобни проблеми в определени области.
 
Прегледът на дейностите на ЮНЕСКО “Саламанка – пет години по-късно”, публикуван през 1999 г., предупреждава, че специалното образование често води до изключване:
 
 „Въпреки най-добрите намерения, се счита, че твърде често резултатът (от програмите за специално образование, специализираните институции, усилията на специалните педагози) е изключване; диференцираният подход се превръща във форма на дискриминация, оставяйки детето със специални потребности извън общата среда на училищния живот, а по-късно, когато порасне – извън социалния и културен живот на общността като цяло”
 
“Приобщаването или приобщаващото образование НЕ Е друго име за „образованието на хора със специални потребности”. Приобщаването включва различен подход към откриването и опитите за разрешаване на трудностите в училище (които може и да не са образователни и обучителни). Образованието на хора със „специални“ потребности може да бъде бариера пред развитието на приобщаващи практики в училищата.”
 
Извадка от друг международен документ от 2002 година:
 
Специално образование (включва специалните училища, специалните образователни потребности, специалните потребности)
 
Специалното образование допуска, че съществува отделна група деца със “специални образователни потребности”, наричани често “деца със специални потребности”.
ТОВА ДОПУСКАНЕ НЕ Е ВЯРНО, защото:
всяко дете може да изпита затруднения в научаването;
много деца с увреждания нямат проблеми с научаването, а само с достъпа, но въпреки това им се слага етикета “деца със специални потребности”;
децата с умствени увреждания често се справят много добре с ученето в определени области или в дадени периоди от своя живот.
 
Специалното образование не дава определение на термина “специален”.
На практика, това, което се нарича “специално”, всъщност е обикновена обучителна потребност – например, да можеш да разбереш какво казва учителят, да можеш да ползваш учебниците, да можеш да влезеш в сградата.
Специалното образование вярва, че за обучението на „специалните деца” са необходими „специални методи”, “специални учители”, “специална среда” и “специално оборудване”.
 
ГРЕШКА – тези методи и т.н. често не са нищо повече от качествена, ориентирана към детето педагогика. Всяко дете се нуждае от подкрепа и благоприятна среда за своето научаване.
Специалното образование приема, че проблемът е в детето, а не в системата или в учителя.
ГРЕШКА – ако средата е благоприятна и детето бъде насърчавано, то ще се стреми към научаване. Когато детето не научава, учителят или средата са причина за неговия провал.
Специалното образование описва детето единствено на основата на неговото увреждане и използвайки това, го сегрегира.
ГРЕШКА – в действителност увреждането е само част от детето. Повечето качества и характеристики на децата с увреждания са същите като на всички останали деца –
те имат нужда от приятели, приобщаване, обич и участие в живот на местната общност.
Специалното образование иска да направи детето „нормално”, вместо да зачете специфичните му силни страни и характеристики. Това може да доведе до неуместни опити да се накара детето да говори или да ходи, въпреки че тези усилия са нереалистични и му причиняват неоправдана болка.
 
С уважение,
Валентина Николова
Председател на УС
 
Адрес за обратна кореспонденция: София-1408, бул. „П.Ю.Тодоров“, бл. 8, вх. Д, contact@downsyndromebg.com

 

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft