09.3.2012 г.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО

ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО

Линк към документа

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО ПРОЕКТ ЗА ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО

 

от

„Национален алианс Усмихни се с мен“ и „Движение на българските майки“

 

 

 

Предлагаме нормативният акт да е Кодекс и да се допълни името:

КОДЕКС ЗА СЕМЕЙСТВОТО, РОДИТЕЛСТВОТО И  ДЕТЕТО

Мотиви:

  1. Предлагаме да е Кодекс, защото по замисъл и съдържание Е Кодекс, и защото имаме нужда от върховен нормативен акт, кодифициращ материята за децата, родителството и семействата, издигащ статута на политиките за децата и семействата до първостепенен национален приоритет. Нямаме нужда от подобрен вариант за „Законът за закрила на детето“, какъвто на практика е настоящия Проект за Закон за детето.
  2. Предлагаме проектът за нов Закон за детето да стане „Кодекс за семейството, родителството и детето“, защото считаме, че той трябва да изпълнява чл. 14 от Конституцията на РБългария:Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“. Това е Конституционния текст, който настояваме да бъде Визията на законопроекта. Според нас, максимата на политиките за превенция в сферата за децата е: „Не закрила на детето, а закрила на семейството му, което единствено е в състояние да работи за най-добрите интереси на детето“. Вместо термина „майчинство“, предлагаме термина „родителство“ поради съвсем очебийните промени в обществото ни. Много отдавна, майките не са единствените изпълняващи ролята и носещи отговорността за отглеждането на децата, а същите са се поели равноправно между двамата родители, и майката, и бащата.

Предлагаме допълнения към чл. 1:

Чл. 1. (1) Този закон урежда правата на детето, принципите и механизмите за тяхното гарантиране, както и отговорностите и произтичащите от тях права и задължения на родителите и на лицата, полагащи грижа за детето, органите на държавата и общините и техните права и задължения, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица.

(2) Държавата защитава и създава гаранции за правата на детето и лицата с родителска отговорност, във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, здравеопазване, образование, свобода на възгледите и сигурност.

Мотиви:

Предложението е свързано с изпълнението и отразяването на чл. 5 и чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, които според нас в момента не са отразени по никакъв начин в Проектозакона за детето. А това са най-ключовите текстове от Конвенцията, от които произтичат от една страна реалните права, задължения и обществен статут на семейството и родителите, от друга, задълженията и функциите на държавата да създаде цялостни политики за подкрепа на семействата, с цел да са в състояние да си изпълняват по най-добрия начин отговорностите си към детето. Конвенцията, в чл. 5 ясно казва че, държавата трябва да положи всички усилия за признаването на принципа, че родителите са носители на първостепенната отговорност за отглеждането и развитието на детето, както и изричното изискване по чл. 18 е, държавата да положи всички възможни усилия, да вложи средства и ресурси, за да подкрепя и подпомага  родителите в осъществяването на отговорностите им за децата.

Към ал. 3 на чл. 1, предлагаме допълнения:

(3) Целите на този закон са:

1. гарантиране правата на детето и лицата с родителска отговорност, в Република България;

Чл. 2. (1) Политиката за семейството, родителството и детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за семейството, родителството и детето в съответствие с принципите на този закон.

(2) В изпълнение на националната стратегия по ал. 1 Министерският съвет приема Национална програма за семейството, родителството и детето, предложена от председателя на Националния съвет за семейството и детето.

(3) Общинската политика за семейството и детето се осъществява въз основа на приета от общинския съвет общинска програма за детето.

(4) Държавата и общините осигуряват условия за участието на физическите и юридическите лица в дейности за гарантиране на правата на детето и лицата с родителска отговорност.

Определения

Предложения за редакции и нови текстове:

12.              „закрила и подкрепа на детето и семейството” е съвкупност от мерки, услуги, помощи, които се предоставят с цел отглеждане и развитие на детето и закрила на семейството и семейната среда;

 

Мотиви:

 

Пак е свързано с чл. 18 на Конвенцията. Не само детето трябва да се закриля, но и семейството му. В Ръководството към Конвенцията подробно и обстойно е разяснен замисъла и същността на чл. 5 и чл. 18, накратко, правата на детето и семейството вървят ръка за ръка, семейството е най-добрия агент, работещ за най-добрите интереси на детето. „Семейството“ е най-добрия интерес на детето, то е първостепенния носител на отговорността и произтичащите от нея права и отговорности, а функциите на държавата са да подкрепя и подпомага семейството в осъществяването на отговорностите му, по най-добрия за детето начин.

 

Предложения за нови текстове към „Определения“:

 

15.              семейство“ е съжителство в брак или на семейни начала, без сключен брак, между мъж и жена, които носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето.

16.              „родител“ - отнася се до лица с родителска отговорности и права.

17.              „родителство“ -  отнася се до всички роли, които са присъщи на родителите, за да се грижат за децата и да ги възпитават.

22.              „родителска отговорност“ са правата и задълженията на родителите или според случая законните настойници, свързани с поемането и полагането на грижи за отглеждането, израстването и развитието на детето, с личността, както и със собствеността му, ако притежава такава. Лицата носещи родителската отговорност за детето са носители на първостепенната отговорност за него.

 

Редакция:

 

23.              „позитивно родителство” - отнася до родителско поведение, основано на най-добрите интереси на детето, което е обгрижващо, овластяващо, ненасилствено и осигурява разпознаване и напътстване, което включва установяване на граници, за да се осигури възможност за цялостното развитие на детето.

 

Предложения за редакция на:

 

психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, поведение или действия, насочени към отчуждаване на детето спрямо родител или разширеното му семейство;

 

Мотиви:

 

Текстът е във връзка с необходимостта семейството да бъде защитено от умишлена или неумишлена външна намеса или злоупотреба, от служебни лица например. Такива могат да бъдат и лекари, медицински персонал, „съветващи“ родителите, кметове, социални служители......

 

Предложение за редакция:

 

родителски капацитет – родителски капацитет е способността на родителите да упражняват родителската си отговорност относно детето, както и произтичащите от нея права и задължения. Най-добрите интереси на детето са първостепенно съображение при упражняването на родителската отговорност.

 

Забележка:

 

При наличието на термина „родителски капацитет“ и съответно дефиницията му, логично би следвало да има и термини и дефиниции за „капацитета“ на държавните служби, служители и на доставчиците на услуги по този закон, на които държавата и общините делегират дейности и средства. На първо място, трябва да се инвестират усилия и средства, в повишаване на тяхния „капацитет“, пък чак тогава те да повишават „капацитета“ на родителите.

 

 

Общи принципи

Предложения за редакции и нови точки:

Чл. 4. (1) Принципите за гарантиране на правата на детето и лицата с родителска отговорност са:

  1. зачитане и спазване на правата на детето и родителите му, съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, този закон и останалото законодателство;

 

  1. отглеждане на детето в семейството му по произход и предприемане на мерки за настаняване на детето извън семейството му само в краен случай;

 

Предложения за нови:

 

  1. Намеса в семейството се предприема само като мярка за закрила на дете, за което има заплаха за нанасяне на вреда или има нанесена такава, или по желание и със съгласието на родителите, с цел подкрепа и съдействие.
  2. Родителите или според случая законните настойници са носители на първостепенната отговорност за отглеждането и развитието на детето.
  3.  Държавата защитава и подкрепя семейството в осъществяването на отговорностите му за отглеждането, развитието и гарантирането на най-добрите интереси на детето в семейна среда.

 

Мотиви:

 

Чл. 5 и чл. 18 от Конвенцията, както и като цяло изискванията на Конвенцията, държавата да предприеме всички мерки, за ограничаване намесата си в семействата.

 

Предложение за нова точка от сдружение „Бащи за отговорно родителство“:

 

-          осигуряване на обща отговорност на двамата родители за отглеждането и развитието на детето.  Трайното и продължаващо участие на двамата родители в живота на детето е в съответствие с неговите  най-добри интереси, освен ако не е доказано противното .

 

 

Забрана за дискриминация

 

Предложение за редакция и допълнение:

Отпада „човешки геном“ и се добавя: „здравословно състояние“, добавя се и последното след запетаята:

Чл. 6. Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация на детето, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, увреждане, затруднения в говора или обучението, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние, здравословно състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, независимо дали тези признаци се отнасят до детето, или до носителите на родителска отговорност.

 

Най-добрите интереси на детето

Редакция:

10.  упражняването на родителските отговорности и произтичащите от тях права и задължения и поддържането на лични отношения на детето с родителите, както и последиците от промяна в тези режими; 

 

Предложение за нова:

 

-          Осигуряване на условия за запазванe и развитие на националната, културната, етническата и религиозната идентичност на детето.

 

 

Предложение за нови текстове, след „Задължение за уведомяване и съдействие“

Родителска отговорност

Чл... Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането, израстването и развитието на детето.

Чл... Най-добрия интерес  на детето е тяхно първостепенно съображение при поемането и полагането на грижите за отглеждането, израстването и развитието на детето, за личността, както и собствеността му, ако притежава такава.

Чл... Правата и задълженията на родителите произтичат от тяхната обща отговорност за детето, което означава да действат, съобразно най-добрия интерес на детето.

Чл... Държавата защитава и подкрепя семейството в осъществяването на отговорностите му за отглеждането, развитието и гарантирането на най-добрите интереси на детето в семейна среда.

Мотиви:

Чл. 5 и чл. 18 от Конвенцията.

След „Родителска отговорност“, считаме за логично да следват „Родителски права и задължения“, тъй като правата и задълженията произтичат от отговорността, на която си носител. Тези текстове отразяват чл. 5 от Конвенцията и въвеждат понятието „родителска отговорност“ и признаването от държавата на родителите като първостепенни носители на отговорността за отглеждането и развитието на децата.

Родителски права и задължения

Чл. 46. (1) Родителите имат равни права и задължения, независимо от брачния си статус, и всеки от тях полага грижи за физическото, психичното, социалното и образователното развитие на детето съобразно своите възможности и потребностите и талантите на детето.

           (1) Когато интересите на детето изискват това, по решение на съда, единият родител може самостоятелно да упражнява родителските права.

(2) Родителите нямат право да използват насилие, други методи на възпитание, които накърняват достойнството на детето.

(3) Мнението и желанието на детето се вземат предвид от родителите при решаване на всички въпроси, които водят до промяна в обичайния му начин на живот.

(4) Родителите контролират поведението на детето по подходящ начин и съобразно неговата възраст и степен на развитие, като носят отговорност за вредите, които то е причинило другиму.

(5) Всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете, когато те са в негов интерес. При противоречие между интереса на детето и на единия или двамата родители, на детето се назначава особен представител.

 

След „родителска отговорност“ и произтичащите от нея „родителски права и задължения“, логично е да следва настоящия съществуващ в Проекта раздел:

 

Подкрепа и съдействие на родителите

Предлагаме нови текстове, с които да започва раздела:

Чл. 9. (1) Министерски съвет съвместно с Националния съвет за семейството и детето разработват политики за закрила и оказване на подходяща подкрепа на семействата с деца, младите семейства и особено на семейства в риск поради бедност, както и на семейства, отглеждащи деца с увреждания или на самотни родители.

(2) Разработват национални програми и планове за развиването на разнообразни  услуги във всяка община за:

1. подобряване на възможностите за отглеждането на децата в семейната им среда;

2. преквалификация и спомагане за осигуряване на трудова заетост;

3. семейно консултиране;

4. програми за обучение на родители;

5. обучение на  професионалисти, които да работят за подкрепа и преодоляване на проблемите в семейството;

6. развиване на услуги, базирани в общността и насочени към семейства в риск, със социални проблеми, както и семейства, отглеждащи деца със затруднения в развитието, с увреждания и здравословни проблеми;

7. подкрепящи родителите в процеса на отглеждане на дете;

(3) Разработват държавни и общински програми за жилищна политика за подкрепа на нуждаещите се семейства.

1. преферинциално и облекчено кредитиране за семействата с деца, за осигуряване на жилище

2. общински политики за подпомагане на семействата с деца за подобряване на необходимите битови условия за отглеждане на дете

Предлагаме редакция ал. 2, т. 2

 

(2) Родителите, настойникът или попечителят, или другите лица, които полагат грижи за детето, имат право на:

  1. информиране и съдействие за упражняване на родителските си отговорности и произтичащите от тях права и задължения.

 

Предложение за допълнение и създаване на нова точка:

 

  1.  предоставяне на достъпна, навременна и изчерпателна информация за всички услуги на местно и национално ниво, във връзка с опазването на здравето на детето, осигуряването на образованието на детето, осигуряването на социална и материална подкрепа за детето и семейството, гарантиране на социална сигурност и стандарт на живот, подходящ за развитието на детето;

 

Нови т. 6 и 7:

6.      пълна и навременна информация за състоянието и развитието на детето от всички органи и лица, имащи отношение към отглеждането и възпитанието на детето, здравословното му състояние и правните въпроси, засягащи детето.

7.      пряк и лесен достъп до изчерпателна информация относно правата на детето, родителите и семейството. Публична и достъпна информация относно правата за ползване на държавни или общински услуги в здравната, социалната и образователната сфери, особено за семействата с деца с увреждания.

 

Мотиви:

 

Липсата на навременна, достъпна и изчерпателна информация на родителите и семейството, относно правата на децата им и тяхните лични, в здравната, образователната и социалната сфера, както и относно всички съществуващи услуги, грижа и подкрепа, на които имат право, предоставящи се в общността или в страната, необходими са или са задължителни за гарантирането на живота, здравето и най-доброто за развитието на детето, са първия и най-критичен проблем, пред който се изправя всеки родител, при проблем с детето му, независимо от характера на проблема, било здравен, социален, образователен. Родителят попада буквално в черна дупка, поради тотална липса на каквато и да е подкрепяща го информация, къде трябва да отиде, какво трябва да направи, към кой да се обърне, кой ще помогне на детето му, къде ще му предоставят най-доброто..... Как да защити, помогне и направи най-доброто за детето? Вследствие на това пълно информационно затъмнение, родителят вместо да е в състояние да реагира светкавично по най-адекватния начин, за да осигури най-доброто за детето си, му се налага да губи месеци и години дори, за да се добере до информация. Много често я получава постфактум, когато вече е късно и има нанесени безвъзвратни щети на детето, в здравен, социален или образователен план, а често дори, детето просто го няма вече....... Всичко това само поради липсата на навременна, достъпна и изчерпателна информация, и това в 21 век....?!

 

Диагностика на генетични заболявания

Нова т. 3 към ал. 1:

 

4.      родители, които имат родено дете/ца с увреждания, за оценка на риска за генетично заболяване на плода при следваща бременност.

 

Мотиви:

 

Предлагаме текста, защото има много родители и семейства, които при родено от тях дете с увреждания, в чийто случаи няма яснота на какви причини се дължат уврежданията на детето, напр. болест или зараза по време на бременност, или пък лекарска грешка, и за които родители не се предлагат никакви възможности за генетични изследвания в България, за оценка на риска при бъдеща бременност. Единственият им избор е в чужбина, което обаче нямат финансова възможност да си позволят. Драмата в тези семейства е много голяма, от едната страна е мечтата им да си имат още деца,  и страхът от друга страна, за бъдещия плод и вероятността отново да са налице увреждания. Повечето от тези семейства се разпадат, най-честия ефект в крайна сметка е изоставянето на детето.

 

Безопасна среда в социалните услуги

Предложение за редакция на ал. 6, т.1:

„интегрирано обучение“ да бъде заменено с „приобщаващо образование“ във връзка с Проекта за нов Закон за предучилищното и училищното образование:

(6) Органите на управление на специализираните институции и на социалните услуги - резидентен тип, в случаите на настаняване на дете по реда на чл. 77 са длъжни да:

1.      уведомяват писмено родителите, настойника или попечителя на всяко дете за предстоящите оценки на образователните му потребности и насочването му за обучение в специално училище или за инетегрирано обучение приобщаващо образование;

 

 

Право на информиране

 

Към чл. 21, ал. 2:

(2) Детето има право да бъде информирано и консултирано и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането му, ако това е необходимо с оглед защита на неговите най-добри интереси и в случай, че уведомяването на тези лица би засегнало тези интереси.

Забележка:

Текстът на ал. 2 е твърде общ и рисков. Подобна възможност би следвало да се допуска, само ако е налице сигурна заплаха, опасност, риск за детето, при уведомяване на родителите му. В момента текста може да бъде тълкуван всякак и са възможни всякакви интерпретации.

Предлагаме нови допълнителни ал. 7, 8 и 9:

(7) Родителите, попечителите или настойниците на детето имат право да предприемат мерки за защита на детето от информация, която по тяхна преценка е във вреда на неговите най-добри интереси.

(8) Родителите, попечителите или настойниците на детето, имат право да се обърнат за съдействие към държавните или общински органи по правата на детето за съдействие, в случайте по ал. 7.

(9) В случай на заплаха за нанасяне на вреда или нанесена такава върху интересите на детето, органите по правата на детето предпримат незабавни действия.

Мотиви:

Необходимо е родителят да има механизъм за защита на детето си от вредна и опасна за него информация.

Право на изразяване

Към чл. 22, ал. 3 да се добави:

(3) На дете със затруднена комуникация се осигуряват подходящи и навременни възможности да изразява мнението си и да се запознава с решенията, които го засягат.

 

Свобода на сдружаване и на мирни събирания

Към чл. 23, предлагаме ал. 2 да отпадне:

            (2) Държавата и общините насърчават юридическите лица с нестопанска цел, работещи в областта на правата на децата, които създават или подпомагат организации на деца.

Коментар:

 Ал. 2 да отпадне изцяло. Текстът означава буквално следното, НПО искат държавата да ги насърчава (как?!)  те да създават?!? организации НА деца, и после да ги „подпомагат“?! И държавата или общината да им делегира права за осъществяването на тази дейност, както и средства за осъществяването й! Този текст е абсурден: 1) как така НПО, които не носят никаква отговорност по този закон, ще въздействат върху децата ни, по един или друг начин, да си създавали организации, които после те да подпомагали. Къде е тук правото на родителя, да защити детето си, ако не е съгласен с подобни „въздействия“ и „членства“ на детето му? 2) Не организации ЗА деца, трябва да бъдат „насърчавани“ да създават на други личности (децата) организации, а да бъдат насърчавани пряко самите деца, и то от органите по този закон, които носят държавна, институционална, наказателна и прочие отговорност, а не от посредници между държавата, родителя и детето, които не носят никаква отговорност по този закон.

Предлагаме нов текст:

(2) Държавата и общините подкрепят и насърчават децата, да се самоорганизират в организации, чрез които да взимат пряко и активно участие и изказват мнението си, пред училищната общност, на местно ниво в общинския съвет, на национално ниво и други....

 

ГЛАВА ТРЕТА

ПРАВО НА ГРИЖИ ЗА ЗДРАВЕТО, ОБРАЗОВАНИЕ, ИГРИ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ И УЧАСТИЕ В КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ

Право на грижи за здравето

Чл. 27. (1) Детето има право на безплатна, достъпна и безопасна грижа за здравето и рехабилитация, както и на най-високия достижим стандарт на медицинско обслужване, предоставено в съответствие с утвърдените добри медицински практики. 

Към  чл. 27, предлагаме нова ал. 2:

(2) Министерски съвет приема стандарт за здравни и социални грижи за деца с увреждания и хронични заболявания, който осигурява и осъществява правото по ал. 1 за тази група деца.

Мотив: Такива стандарти съществуват в почти всички Европейски страни.

Към следващата, настояща ал. 2 предлагаме нови алинеи:

(2) Държавата и общините осигуряват условия за упражняване на правото по ал.1 включително и чрез:

........................

6.      осигуряване на необходимите подходящи медицински и помощни изделия за деца с увреждания.

7.      осигуряване на подходящи и достъпни терапевтични и рехабилитационни услуги за децата с различни увреждания в общността им.

 

Мотиви:

В момента помощни медицински изделия не се осигуряват изобщо, в ЗИХУ липсва изцяло подобно понятие „помощни медицински изделия за деца“, съществува единствено опцията на детето да се предостави помощно изделие предназначено за възрастен човек, т.е например дете с увреждания на 5 години да го сложиш в специализирана количка за голям човек, което естествено никой родител не би направил, защото ще увреди в пъти повече детето си, втората опция е, след месеци бюрокрация, да успееш да получиш средства от АСП, едва на 1/3 от реалната стойност на  детската количка, която родителят задължително трябва да осигури на детето. Що се отнася до всички останали детски помощни медицински изделия, задължително необходими на детето за правилното му развитие, израстване, здраве, ходене на училище и всичко, специфични детски проходилки, вертикализатори, шини...., според ЗИХУ не съществуват изобщо, просто защото подобни не са нужни на възрастните хора с увреждания. Относно достъпните, налични и подходящи терапевтични и рехабилитационни услуги на местно ниво, ако не са разписани законово като задължителен елемент от мерките за гарантиране правата и интересите на децата с увреждания, то следва изрично да се запише, че „този закон гарантира правата и най-добрите интереси на всички деца, с изключение на децата с увреждания

 

Мерки за превенция на заболяванията

 

Към чл. 28, към ал. 3 да се добави:

            (3) Детето, и по-специално непълнолетното дете, има право в присъствието на родител, на достъпно, безплатно, конфиденциално и пълно консултиране по въпросите на:

1.      здравословни проблеми;

2.      болести на пристрастяването;

3.      сексуално и репродуктивно здраве;

4.      психично здраве;

5.      отношения със семейството и връстниците.

 

Мотиви:

 

По отношение на т. 3, 4 и 5, евентуалното нанасяне вреди върху психичното, емоционалното или в друг план развитие на детето, е твърде голям, възможно е неумишлено, само поради некомпетентност, но и злоупотреби са твърде възможни. Поради това „присъствието на родител“ е задължително. Няма кой друг по-добре да защити правата и интересите на детето си, от неговия родител. Родителят не може да бъде елиминиран и лишаван от правото да закриля и защитава детето си, освен ако не е нарушил законите или е нанесъл вреди на детето си.

Репродуктивно здраве и семейно планиране

Към чл. 29., да се добави:

Чл. 29 (1) Министърът на здравеопазването и министърът на образованието, младежта и науката осигуряват прилагането на подходящи учебни програми, задължително съобразени с възрастта и зрелостта на децата, както и с мнението на родители и родителски организации, за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране в системата на предучилищното и училищното образование.

Мотиви:

Текстът в допълнение е задължителен, в противен случай, поради неподходящи учебни програми, могат да се нанесат непоправими щети върху емоционалното развитие на детето, с последствия за целия му живот. Ако не се вмени абсолютно законово задължение, на цялата система да включва равноправно родителите, първо при одобрението изобщо на въпросните образователни материали, и второ, подобни образователни занимания да се случват само, след изрично подписано в писмена декларация съгласие на родител.

Предлагаме нови ал. 3, 4 и 5:

            (3) Програмите за обучение, прилагани от организации с нестопанска цел по ал. 2, се одобряват от министъра на здравеопазването и министъра на образованието.

            (4) Обучението на децата по ал. 1 и ал. 2 и програмите за обучение се одобряват и от директорът на учебното заведение, обществения съвет или училищното настоятелство към училището.

            5) Обучението по ал. 1 се осъществява само при съгласието на родител, законен настойник или попечител, потвърдено с писмена декларация.

Мотиви:

Като цяло всички редакции и допълнения към „Репродуктивно здраве и семейно планиране“, са продиктувани от необходимостта, задължително да бъде гарантирано правото и реалните възможности на родителите да защитават най-добрите интереси на децата си, и да ги предпазят от нанасяне на вреди от всякакъв характер и сериозност върху развитието им, било поради липса на „капацитет“, т.е. некомпетентност на държавни или други служители, било поради злоупотреба с права пак на същите. Има само два варианта, или изцяло да се премахнат тези текстове, или да се редактират по сходен на нашите предложения категоричен начин. Възможните вреди върху интересите на децата вследствие на така предлаганите в момента текстове са в пъти повече, отколкото евентуалните ползи.

 

Право на отказ от медицински грижи

Към чл. 32 настоящите ал. 3 и 4 да отпаднат и да се добави нова ал. 3:

(3) Правото по ал. 1 не се отнася за случаите, когато медицинската помощ и дейност е наложителна (необходима) за защита на най-добрите интереси на детето или е животоспасяваща.

 

Мотиви:

 

Текстът в сегашния си вид в Проекта, или трябва да отпадне изцяло, или да се добави редакция в горния смисъл, тъй като става дума за деца в доста специфична възраст, и това им право на практика, може да възпрепятства родителят да защити първото и най-важно право на детето, а именно правото му на живот.

 

Право на образование

Към чл. 34, ал. 1 да се добави:

Чл. 34. (1) Детето има право на качествено и достъпно предучилищно и училищно образование. Това право се осъществява при условия и по ред, определени в Закона за народната просвета.

Гаранции за качество и достъпност на образованието

Към чл. 36, ал. 1, нова точка:

6.      осигурява физическа и архитектурна достъпност за всяко дете, в институциите за предучилищно и училищно образование.

 

Пояснение:

„физическата достъпност“ е: 1) възможността на детето да посещава най-подходящото за него училище, включително и най-близкото и удобно; 2) да е налична достъпна информация и комуникации. „Архитектурната достъпност“ е ясна и е разписана като задължителна за всички, в наредба на МРРБ от 2009 год..

 

Към ал. 2, допълнение:

 

(2) Органите по ал. 1 създават условия за пълноправно участие на родителите в управлението и образователните институции. 

Деца с допълнителни образователни потребности

 

Предлагаме редакция на заглавието:

Приобщаващо образование

Допълнителна подкрепа в обучението

Предлагаме чл. 37, ал. 1 и 2 да отпаднат и на тяхно място предлагаме нови алинеи:

Чл. 37. (1) Министърът на образованието, младежта и науката определя политиката за приобщаващо образование съгласно чл. от ЗПУО. Допълнителна подкрепа в обучението се предоставя за всяко дете и ученик, съгласно Стандарт за приобщаващо образование и е насочена към развиването на силните страни и за преодоляване на обучителни, психологични, социални и физически затруднения на децата и учениците.

(3) Съгласно чл... от ЗПУО, правото на приобщаващо образование е неизменна част от правото на образование.

(4) Допълнителната подкрепа в обучението гарантира правото на приобщаващо образование.

(5) Допълнителна подкрепа в обучението се предоставя при наличие на:

1. потребности свързани с изявени дарби и таланти

2. потребности свързани с не добро владеене на български език

3. потребност от специална подкрепа

4. потребности при деца в риск.

 

Развитие на талантите и способностите на детето

Към чл. 40, ал. 1, допълнение:

Чл. 40. (1) Всяко дете има право на образование, насочено към развитие на неговите таланти и на умствените и физическите му способности.

Предлагаме нови ал. 3, 4 и 5:

(3) Всяко дете с увреждания има право на образование и подкрепа за приобщаване в общността си, развиващо силните му страни, способности и таланти, способстващо  достойната му и пълноценна реализация.

(4) Правото по ал. 3 се осигурява чрез:

1. осигуряване на физическа и архитектурна достъпност във всяка предучилищна и училищна институция.

2. налични, подходящи и достъпни интегрирани образователни, социални и здравни услуги от най-ранна възраст за детето.

3. квалифицирани и обучени педагози и специалисти във всяка предучилищна и училищна институция за прилагане на приобщаващо образование.

Право на отдих и почивка

Към чл. 41, предлагаме редакция и допълнения на ал.3:

 

(3) Общините, в сътрудничество с лицензираните спортни клубове , приемат програми, с които осигуряват безплатен достъп на децата до обекти, съоръжения и дейности за физическо възпитание, спорт, спортна терапия и рехабилитация.

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ПРАВО НА РОДИТЕЛСКИ ГРИЖИ

Предлагаме ал. 1 и 2 да отпаднат в сегашния им вид и предлагаме нова редакция вместо тях:

Чл. 42. (1) Държавата предприема всички възможни мерки с цел гарантиране на правото на детето на грижи, отглеждане и израстване в семейството му.

(2) Детето не може да бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен в случаи на малтретиране, насилие, експлотация, занемаряване, изоставяне на детето от родителите, излагане на живота и здравето на детето на риск, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето.

(3) В случаите, коато се налага предприемане на крайна мярка за закрила на дете и настаняването му извън семейството му, детето се настанява в приемно семейство или в краен случай в среда максимално близка до семейната, като временна мярка.

Мотиви:

Единствената обществена институция, която е в състояние да гарантира и защити в цялост правата и най-добрите интереси на детето, е неговото семейство и родители. Независимо дали са биологичните, разширеното семейство или семейството на осиновителите. Всяко едно дете попаднало трайно извън семейството, семейната си среда и тяхната закрила, автоматично се превръща в дете в риск.  Колкото по-ниска е възрастта на детето, толкова рискът е по-голям и последствията за детето по-негативни и трайни. Докато цялото семейство като единица не стане обект на приоритетни политики за подкрепа и закрила, винаги ще сме на първо място по брой на изоставени деца и на последно място по прираст на населението. Както и процесът на дейнституционализация е обречен на провал. Интитуцията „Семейство“ трябва да се подкрепя и в нея да се инвестира, а не в алтернативни на семейството институции и услуги, от рода на институцията ЦНСТ и услугата „Приемно семейство“.

Предлагаме и нови алинеи:

(5) Детето с увреждане има право на семеен живот и израстване в семейна среда.

(6) Детето с увреждане има право да не бъде разделяно от родителите си, поради увреждане на детето или на родителите му.

(7) Детето с увреждание и родителите му имат право на ранна и изчерпателна информация, на достъпна, подкрепяща, подходяща и адаптирана среда и услуги.

Мотиви:

Чл. 23 от Конвенцията за правата на хората с увреждания.

 

Принцип на най-добрите интереси на детето

В чл. 43, допълнение:

Чл. 43. При решаване на всички въпроси, отнасящи се до местоживеенето на детето, упражняването на родителските отговорности и произтичащите от тях права и задължения и личните отношения с родителите, най-добрите интереси на детето са първостепенно съображение. 

Зачитане на мнението на детето

В чл. 44, ал. 1, допълнение:

Чл. 44. (1) При решаването на всички въпроси, отнасящи се до местоживеенето на детето, упражняването на родителските отговорности и произтичащите от тях права и задължения и личните отношения с родителите, на мнението на детето се отдава значение, в зависимост от неговата зрелост.  

Родителски права и задължения

Предлагаме цялата глава „Родителски права и задължения“ да се премести след „Родителска отговорност“ и преди „Подкрепа и съдействие на родителите“.

 

ГЛАВА ОСЕМ

ПОДКРЕПА НА СЕМЕЙСТВОТО, РОДИТЕЛСТВОТО И ДЕТЕТО

 

Предлагаме ГЛАВА ОСЕМ: „ПОДКРЕПА ЗА ДЕТЕТО И СЕМЕЙСТВОТО“,  да стане ГЛАВА ПЕТА и заглавието й да бъде: 

 

ПОДКРЕПА НА СЕМЕЙСТВОТО, РОДИТЕЛСТВОТО И ДЕТЕТО 

Поздравяваме екипът разписал тази глава, нямаме забележки към нея, единствено да мине напред като ГЛАВА ПЕТА.

Мотиви:

Превенцията, т.е. подкрепата за семейството, родителството и детето логично следва да е в началото на Закона, като приоритетна политика за превенция, както и да е след текстовете „Родителски права и задължения“. Следващата глава вече е за „Закрила на дете“, т.е. когато държавата не е успяла да осъществи Превенция и да предотврати изпадането на детето в риск, и вече се налага да предприеме постфактум мерки за закрила на детето.

 

ЗАКРИЛА НА ДЕТЕ, ОСТАНАЛО БЕЗ РОДИТЕЛСКА ГРИЖА

Тази глава предлагаме да е ГЛАВА ШЕСТА, след Глава „Подкрепа на семейството, родителството и детето“

 

Основания за настаняване извън семейството

Към чл. 73, предлагаме нова алинея:

(3) Увреждане на дете или родителите, попечителите или настойниците му, не е основание за настаняването му извън семейството му.

 

Настаняване на дете, ненавършило 3 години

Към чл. 73, предлагаме нови редакции на ал. 2, 3 и 4:

 

(2) Дете с увреждания и/или заболявания, нуждаещо се от постоянни здравни грижи се настанява в лечебно заведение или социална услуга от резидентен тип, задължително с родител, близък или роднина, приемен родител.

(3) На родителите, роднините или близките или на приемните родители, се провежда обучение за полагане на необходимите грижи за детето и им се предоставя информация за здравните, образователни и социални права, услуги и подпомагане от социален работник.

(4) След оказване на неотложната специализирана здравна грижа и след проведеното обучение на родителите, роднините или близките или приемните родители, грижата за детето продължава в семейната му среда.

Предлагаме нови ал. 5 и 6, а настоящите да отпаднат.

(5) При необходимост, наблюдението и консултирането от здравен работник, социален и/или психолог, продължава в семейството.

(6) Настаняването на дете с увреждания или заболявания в услуга от резидентен тип се допуска само в краен случай, като временна мярка.

Мотиви:

В настоящия текст в Проектозакона, продължава да присъства термина „специализирана институция“, което всъщност  са настоящите ДМСГД. Тоест ние имаме Национална визия и план за Деинституционализацията на всички деца за 15 год., за децата с увреждания до 2013 год., но въпреки това на ниво Закон/Кодекс, отново оставяме широко отворена вратата за институционализацията на деца, и то дори не в нова по-качествена и близка до семейната среда институция (ЦНСТ), а в настоящите, които уж затваряме? Настоящите институции не трябва да присъстват никъде в Кодекса, а институцията ЦНСТ, трябва да бъде само по изключение в краен случай, и то като временна мярка.

За децата с увреждания до 3 год., които към момента на приемането на Закона са настанени в ДМСГД, предлагаме да се разпише текст в Допълнителните разпоредби: .... че за децата, за които въпреки всички предприети мерки за настаняване в семейна среда, към момента са в ДМСГД, в срок до ..... год. ще бъдат настанени временно в услуга от резидентен тип, като мерките и действията за настаняване в семейна среда продължат и след настаняването им там.

 

ГЛАВА СЕДМА

ОСИНОВЯВАНЕ

Предлагаме:

1.      При осиновяване на дете над две годишна възраст, единият родител има право на платен oтпуск по майчинство за период от шест месеца.

2.      При осиновяване на дете с увреждания, единият родител има право на платен отпуск по майчинство в период минимум от една година.

Мотиви:

 Относно т. 1 – натрупаните вече негативи и дефицити в цялостен план върху детето, и необходимостта от съвместна адаптация между детето и семейството, родители, братя, сестри. Необходомостта задължително от период, минимум шест месечен, през който на детето да бъде обърнато по-специално внимание и грижа. Относно т. 2 – освен мотивите по т.1, в допълнение и необходимостта родителите да осъществят пълни лекарски изследвания във връзка с увреждането, да се постави правилна и адекватна диагноза на детето, да се предприеме адекватно лечение, родителите да се ориентират и осигурят на детето всички необходими му здравни, социални и образователни грижи и услуги. Накратко, необходимостта, да се предприеме максимално спешно, всичко онова, което не е направено в институцията, в която допреди това е било отглеждано детето, с цел да се защитят правата му на живот, здравна, образователна и социална грижа и защитата на най-добрите му интереси.

 

Правомощия по този закон

Към чл. 204, т. 1, подточка в), имаме забележка, че е твърде общ и на практика не казва какво следва от него в реалността.

Чл. 204. В рамките на своите правомощия:

1.      министърът на труда и социалната политика:

.................................

в) осигурява програми за насърчаване и подкрепа на родителството;

 

Към т. 2, предлагаме нови подочки д, ж:

д) осигурява необходимите и подходящи медицински помощни средства за деца с различни увреждания.

ж) осигурява наличност в аптечната мрежа на всички необходими лекарства, и особено животоспасяващи за лечение на деца с увреждания и хронични заболявания.

 

Комисия по правата на детето

Предлагаме редакция на заглавието:

Комисия по правата на семейството, родителството и детето.

Към чл. 205, ал. 1, аналогична редакция на заглавието:

Чл. 205. (1) Комисията по правата на семейството, родителството и детето. наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран орган на Министерски съвет за координация на политики, мониторинг и контрол по правата на детето.

Към т. 7 на същата алинея предлагаме допълнение:

7. публикува доклади и прави препоръки по въпроси, свързани с изпълнението на политиките за правата на детето и родителите му.;

 

Национален съвет за детето

Предлагаме ново заглавие на Националния съвет:

Национален съвет за семейството, родителството и детето.

Към чл. 216, ал. 1, предлагаме следното допълнение към текста:

Чл. 216. (1) Към Министерския съвет се създава Национален съвет за семейството, родителството и детето, като орган за координация, сътрудничество и консултации при разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на държавната политика за семейството, родителството и детето.

Към ал. 5, т. 4, на чл. 216, предлагаме допълнение:

4. шест юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на правата на детето, родителството и семейството. 

 

Към чл. 216, предлагаме нова ал. 11:

 

(11) Юридическите лица с нестопанска цел са независими финансово от държавата и нямат пряк конфликт на интереси, в защитаваните от тях позиции и интереси.

 

Мотиви:

 

 

1.      Неправителствени организации, които имат финансови обвързаности с държавата, по един или друг начин са зависими на практика и няма гаранции, че правата и най-добрите интереси на децата са първостепенни мотиви и съображения в защитаваните от тях позиции. При формирането на политиките за децата, родителството и семействата, трябва да бъде гарантирано приоритетното пряко участие на носителите на отговорности, права и задължения по този закон. Юридическите лица с нестопанска цел, които представляват интересите на лица, носители на „отговорности“ по закона, задължително трябва да са независими от държавата и да не е налице конфликт на интереси, за да има гаранции, че държавните политики, закони и нормативни актове, в крайна сметка, обслужват интересите на децата, родителите и семействата, т.е. тези, за които се отнасят и към които са насочени, а не други интереси.

2.      Необходимо е и да бъде гарантирано законово, прякото участие на пряко заинтересованите, към които са насочени политиките на закона и за които държавата отделя ресурси и публични средства. Toва означава в Националния съвет приоритетно пряко участие да имат организациите НА деца и НА родители, а не организации ЗА деца, ЗА хора/лица от определена целева група, към които са насочени дадени политики. Организациите НА, са организациите на пряко заинтересованите, организациите ЗА, са посредниците между държавата и хората/лицата, за които се отнасят дадени държавни политики, т.е. доставчиците на услуги. По отношение на децата си, не следва да допускаме никакви компромиси с най-добрите им интереси.

 

 

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

 

По чл. 6 от Проекта за ЗД, а именно „Забрана за дискриминация“:

Необходимо е да се уточнят действията на Комисията за правата на детето и семейството към МС, при сигнали за нарушения по чл. 6. Например да действа не само при жалби от граждани, но и регулярно да наблюдава и прави проверки за спазването на чл. 6, да се самосезира при публично изнесени случаи, в медиите например. Къде са разписани санкциите при нарушение на чл. 6?

 

Настояваме, гражданското общество и родителите да имаме пряк и лесен достъп до истински независим граждански контрол. Орган по правата на детето и родителите, устойчив и ефективно работещ.

Настояваме за Детски обмудсман, но задължително с разширени и силни функции и възможност да завежда дела и защитава пред съда правата на децата ни и нашите собствени. Подобен независим национален орган, ще ни даде сигурност и защита от злоупотреба с държавна власт, от некомпетентна или ненужна външна намеса в семействата ни, ще даде защита на нас родителите, да можем истински да защитаваме и закриляме най-добрите интереси на децата си. Ще стимулира активна гражданска и родителска общност, ще възпита децата ни в осъзнатост относно правата си на пълноправни личности, както и нас самите.

 

Teoдора Пиралкова

Председател на УС на Национален алианс Усмихни се с мен

Росица Букова

Изпълнителен директор на фондация „Движение на българските майки“

Дата:  06.03. 2012 год.

 

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft