28.9.2010 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО УНИЦЕФ

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО УНИЦЕФ

ДО ГОСПoжа таня радочай,
представител на уницеф за българия
 
П О З И Ц И Я
ОТ
„НАЦиОНАЛЕН АЛИСАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН”
 
Относно: Писмо на УНИЦЕФ: „Да не противопоставяме болните деца”, написано в отговор на протестното писмо на г-жа Красимира Обретенова
 
Уважаеми дами и господа,
 
Уницеф винаги е била организация, към която съм изпитвала дълбок респект и уважение, защото смятам, че споделяме общи принципи на толерантност, стремеж да разбираме хората и болката им, и да им помагаме безкористно, ръководени от един основен принцип, човещина.
За съжаление писмото, което сте написали в отговор на писмото на Красимира Обретенова, която е и член на УС на „Национален алианс Усмихни се с мен”, ме кара да си мисля, че принципите, които ви ръководят са не хуманност и човещина, а на първо място защита на имиджа и интересите на организацията ви.
В скоби:
(Няма как да не отбележими и Ви обърнем внимание, че децата обект на дискусията, не са „болни” (от пневмония например), а са деца с увреждания).
За да осъществите проекта си „Семейство за всяко дете”, чиято цел е да подкрепите и помогнете в ранен етап на семействата и родителите на деца с увреждания, първото и най-важно условие е да разбирате тези родители и семейства, да вникнете в проблемите им и причините за изоставянето на децата им. Ако това беше Ваша цел и приоритет, то тогава би следвало много по-сериозно да се замислите четеейки писмото на г-жа Обретенова, преди да бързате да отговаряте. Най-малкото, което трябва да ви накара да замълчите е, изстраданата и преживяна болка, с която е пропито цялото писмо, и която нито Вие, нито аз сме в състояние да си представим. Вашата цел е да помогнете на семействата с деца с увреждания, и ако искрено искате това, изслушайте и вникнете в болката на всеки родител, в мъката му, дори и да крещи, защото ако не рабирате тези родители, няма как да им помогнете.
Единици са тези от тях, които все още имат останала и съхранена сила да крещят и да се борят, и ако действително възнамерявате да им помагате, то последното нещо, което следва да правите е, да мачкате тези единици, един господ знае как оцеляли, въпреки социалната ни система. Вашият отговор е адресиран към жена, чиято болка и ежедневана борба за детето й никога не сте преживяли, и която е представител на родителите, които заявявате, че ще подкрепяте, а прочетохте ли внимателно написаното, разбрахте ли го? Или скочихте интуитивно да защитавате каузата на шоуто и организацията си? Кое е по-важно, шоуто и организацията Ви, или да разберете написаното, огромната болка зад всяка дума, болка, дължаща се само на една единствена причина, детето й, за което тя се бори. Как ще й помогнете, като дори не сте в състояние да я разберете, не се и опитвате.
Изказаното от Вас мнение, че Красимира Обретенова противопоставя болката и страданието на деца, проблемите на различни групи деца и техните родители” е дотолкова несъстоятелно, че единственото обяснение, което намирам е, да сте чели писмото й по диагонал, надявам се да е това, защото другото е, наистина да нямате никаква представа от проблемите на тези семейства и родители. Да обвиниш родител, борещ се всеки божи ден и минута с дискриминационното отношение към рожбата му, подложен ежедневно на борба първо за елементарното му физическо  оцеляване, после за най-простичките му човешки права, и най-важното, за правото си да обича и дарява с любов детето си, да го обвиниш в противопоставяне на детско нещастие, е меко казано прибързно и необмислено.
За да помогнеш другиму, преди това трябва, поне за миг, да си усетил с душата си болката му!
Използвам повода, за да спомена, че има и други реакции по повод писмото на Красимира Обретенова, като например обвинения в етническа нетолерантност.
Много искам да попитам въпросните празнодумстващи, кой лично от тях се е спирал и заговарял с просещ ром инвалид, с  мръсни дрехи, седящ на улицата? Кой от Вас се е опитал да помогне персонално на един такъв човек, да се спре, да чуе историята му, да вземе името, и въпреки „болното” си дете вкъщи, да се опита да му помогне. Така както е правила многократно Красимира Обретенова, звънеейки на регионални Национално представителни организации, търсейки персонална помощ за просещи роми, инвалиди. Отговорът, който е получавала е: Каква помощ да окажем, та ние нямаме пари да направим ремонт на офиса си!
Офиси, имидж и организации, явно са по-важни от хуманността и човещината.
След публикуването на писмото на г-жа Обретенова, нямаше родител на дете или деца с увреждания, който да не застана зад всяка нейна дума, и също така не се намери нито една неправителствена организация, която да я подкрепи. Странно, нали? Явно съществува голяма пропаст между разбиранията на обикновените граждани и тези на неправителствените организации, макар последните да съществуват, за да защитават правата и интересите на обикновените хора пред управляващите.
Много е странно и, че реакцията на родителите на деца с увреждания Ви „изненадва”. Каква точно очаквате да е реакцията им, да припаднат от умиление и да се разтекат пред екрана? При положение, че само със стойността на роклите и прическите на г-жа Салич, с които дефилира по сцената, една майка би си платила няколкомесечни терапии и рехабилтации на детето си, в Тузлата например. За сведение, една седмица струва средно около 300 лв.. Напълно е възможно и да подценявам стойността на тоалетите, и да можем да добавим в кошницата и някоя детска инвалидна количка, проходила, вертикализатор......, всичко все на средна стойност, 2-3000 лева. Разбира се тези стоки (детски помощни средства) са рядкост в България и доставчиците им са единици, точно както животоспасяващите лекарства (нали обърнахте внимание „животоспасяващи”), родителите ги внасят контрабандно, примерно от Турция.
.............................................
Ако наистина искате да помогнете на децата в институции, веднъж завинаги да се зачеркне тази ужасяваща практика, институционализирането на деца, не тях трябва да показвате, а семействата с деца с увреждания. Само така ще покажете причините и решенията, защото те са там и никъде другаде.
Всичко останало е пиар, кампании, лустросано милосърдие....., и работа на парче, като за пред Драгия зрител.
 
С уважение:
 
Теодора Пиралкова
Председател на „Национален алианс Усмихни се с мен

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft