БОЖЕ, КОЛКО ПЪТИ МИ КАЗВАХА ДА СИ ОСТАВЯ ДЕТЕТО......

ОСТАВИ СИ ДЕТЕТО, ОСТАВИ СИ ДЕТЕ

АНОНИМНО:

„Нееднократно ми повтаряха, че е по-добре да оставя детето си. Боже, колко пъти ми го казваха след като се роди. Два месеца ад, но накрая я оставихме при нас. Сега си мисля, какво ли щеше да е, ако я бяхме оставили в дом?! „
„Когато родих Гери, докторите казаха, че е със Синдром на Даун. Щях да ум-ра. Още в родилния дом ме привикваха по разни стаи и кабинети да ми казват, че най-добре ще е, ако я оставя, че няма шанс и само ще се мъчим. Ударът беше голям, срам ме е да си призная, но аз се замислих (имам още едно малко дете, нямаме баби и дядовци, сама на мога да се оправя). Да е жив и здрав, мъжът ми каза категорично „НЕ“.
„Беше ми подхвърлено да го оставя в дом, но сърце не ми даде. Щастлива съм, че и всички близки около мен бяха на същото мнение и ме подкрепиха.“
„Съветваха ни да го оставим, защото Синдромът на Дюшен е нелечим, пък и имаме друго здраво дете.“
„Имам две познати, на които децата имат Даун. И на двете лекарите казали точно същото.“ Оставете ги, няма защо да се мъчите с тях. Ще си ро-ди-те дру-ги „.
„Преведоха бебето ми в Педиатрията в София, където беше няколко седмици, съвсем самичък. Накрая лекарите ни казаха, че няма смисъл да го държат повече, защото нищо не могат да направят в този случай. И ни препоръчаха да го дадем в дом, за да не си проваляме живота. „

 

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft