15.2.2011 г.

Тенис за деца с увреждания

ЗА(ЕДНО) ЗА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ…

Спортен Клуб ТИЧА

ЗА(ЕДНО) ЗА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ…

Скъпи родители,

преди повече от три години едно случайно запознанство (те хубавите неща стават случайно)…Така започвам обръщението си към вас…. От тогава до днес преминах през много трудности и изпитания… Но не това искам да кажа…Ясно е, че е било трудно…То в нашата държава кое ли е лесно?

Един от основните критерии за зрелостта и хуманизма на едно общество е отношението му към децата със специални нужди и към инвалидите. Има много въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на децата с увреждания, но два от тях (за мен) са основни – на какво да бъдат научени тези деца и как те да бъдат приети от останалата част на обществото?

У нас през годините се утвърдиха специални училища за деца с увреждания и  различни институции и организации, които с годините натрупаха опит и показваха своята положителна роля. Но паралелно с това, макар и несъзнателно, още със своята поява, те поставят децата със специални нужди в изолация, отделяйки ги от здравите им връстници (да ме прощават). Обществото поставя рязка граница между здравите деца и децата с увреждания и насочва своите грижи към развитието на специалните институции, които на практика се оказват затворени общности…Това вие най-добре го знаете…

Крайно време е у нас реално усилията да се насочат към премахване на изолацията, която пречи на децата със специални нужди да се социализират. Крайно време е и да спрем да искаме само държавата да се грижи за всичко….включително и за проблемите на инвалидите, а обществото да играе ролята на пасивен наблюдател… Аз смятам, че сериозните успехи в развитието на децата с различни увреждания, ще дойде тогава, когато променим представата за тях и техните възможности.

И за да стане това, в нашата ст(рана), обществото трябва да бъде не само информирано за специфичните проблеми на децата със специални нужди и инвалидите, а да започне реално да вижда действия и то не само по празника на хора с увреждания….Че кой ли иска да има такъв празник?

Искам да ви кажа, скъпи родители, че моите усилия са насочени точно в тази посока и аз чакам ВАС…и ще ви чакам колкото е нужно…за да повярвате…в моите усилия и начинание… да осъзнаете положителната роля на спорта, както за децата така и за вас…А и реалната възможност, която той дава на децата да се интегрират сред своите здрави връстници, защото играейки децата забравят различията помежду си…Защото спортът е здраве, но той е и емоция, спортът е предизвикателство, но той е и стремеж към знания, мотивация и умения.

А колкото до децата – те са силни и жадни за нови приключения. На тях им трябва повече кураж и вяра в собствените им сили.  А кой може да им ги даде?… ВИЕ, скъпи родители, защото вие сте тези на които децата вярват най-много. Да вдигнем бариерата, за да напрвим светът на децата по-весел и забавен чрез играта тенис.

Да играем  ЗА(едно) по-добро бъдеще на децата.

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft