28.3.2015 г.

ЕДНА ДОСТОЙНА ПОЗИЦИЯ

ЕДНА ДОСТОЙНА ПОЗИЦИЯ

ДО

Председателя и членовете 
на Комисия по образование и наука 
към 43-то Народно събрание

ИЗРАЗЯВАНЕ НА ПОЗИЦИЯ
на Анет Маринова, психолог в 23 СОУ „Фредерик Жолио Кюри”, София

Уважаема Госпожо Дамянова,

Уважаеми членове на Комисията по образование и наука,

В качеството ми на член на работната група за концепцията и Законопроекта за предучилищното и училищно образование, координатор на работната група за проекта на ДОС Приобщаващо образование в периода на създаването им 2010-2013г.; консултант в Дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието” към МОН за същия период; външен експерт към Комисия по образование и наука към 43-то Народно събрание, както и като практикуващ специалист в областта на образователната интеграция на деца и ученици, изразявам своята професионална позиция, относно оповестени решения за промени в текстовете на законопроекта след неговото първо четене.

Позицията, която предлагам на Вашето внимание отразява основни елементи от философията и ценностите на подкрепата за личностно развитие за децата и учениците, в това число подкрепата при специални образователни потребности (СОП), залегнали в текста на Законопроекта за предучилищното и училищното образование от неговото създаване, обсъждането му в предишното 42-ро Народно събрание и настоящия законопроект 454-01-51 от 21.11.2011г. По този начин заявявам и категоричното си несъгласие с готвените промени за второто четене на законопроекта, според които ресурсните центрове за подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности предстои да бъдат преименувани в центрове за приобщаващо образование. Същото се придружава от концепция за новите регионални структури на МОН, според която те ще осъществяват оценката на специалните образователни потребности, подкрепата в обучението на децата и учениците, методическата подкрепа за учителите, обученията и мониторинга на процеса на приобщаващо образование.

Ефектът от подобно решение следва да бъде разбран и осмислен, което да доведе до отмяна на готвените промени, защото са в несъответствие с цялата философия, ценности, логика и организиращ принцип на приобщаващото образование като част от правото за образование въплътени в Законопроекта за предучилищното и училищното образование, респективно с въвеждането на компонент за подкрепа в обучението в Раздел „Подкрепа за личностно развитие”, в Глава „Деца и ученици”.

Към момента във формални и неформални пространства, изявления на неправителствени организации, както и в публични срещи, социалните мрежи и медийното отразяване на предстоящите промени за децата със специални образователни потребности се обсъждат новите задачи и отговорности на всички участници. Основните въпроси засягат определянето и оценката на специалните образователни потребности и предоставянето на необходимите ресурси за подкрепа в обучението на детето. Предложенията за оценката на специалните образователни потребности да се осъществява от бъдещите (ресурсните) центрове за приобщаващо образование крие риск от затвърждаване на сегашни неефективни практики на определяне на специалните нужди, нарастване на напрежението между участниците в процеса, засилване на стигматизирането на децата и учениците със СОП и в същността си подменя смисъла на приобщаващото образование.

Какво се споделя от практици, които работят с деца със специални образователни потребности в училище?

Оценката на специалните образователните потребности (СОП) означава разпознаване на нужди на детето от подкрепа в детската градина и училището. Оценката се прави, за да се вземе решение за необходимата подкрепа, която може да обхваща периода на обучение от ранното детство до прага на зрелостта. Специалните образователни потребности определят само един аспект от детето. Детето е цялостна личност и неговото функциониране има много измерения и индивидуални черти. В хода на своето развитие детето има разнообразен опит, като спецификите на затрудненията влияят различно за всяко дете. Оценката е динамичен процес, а не еднократен акт на тестване на детето и диагноза.

Подкрепата в обучението следва принцип на непрекъснатост за децата разпознати като нуждаещи се от нея. Тя може да засяга един вид потребности, да варира в по-ниски или по-високи нива на интензивност и комплексност. Някои деца могат да имат нужда от малко помощ в някои аспекти на обучението или социализацията, които изискват намеса на учителя или подкрепа от специалисти в определен период. За други деца може да се установи по-висока степен на затруднение и в повече области на обучението или поведението и адаптирането на детето в клас, което налага допълнителна подкрепа и индивидуална образователна програма.

Този подход изисква всеобхватно участие на цялата система, в центъра на която е детето. Всеки, който е ангажиран в обучението му има отговорности свързани с достъп до образование. В Законопроекта за предучилищното и училищното образование са залегнали нивата на общата и на допълнителната подкрепа за уязвими групи деца. Пилотният проект "Включващо обучение" на МОН обхваща целия модел на подкрепата - от разпознаване на нужди в детската градина, училището, обучение при СОП, подобряване на специалната образователна среда и образователна интеграция на децата, обхванати в процеса на деинституционализация, с което на практика се сложи началото и въведе подходът чрез подобряване на капацитета на училището.

Обезпечаването с екип от специалисти - логопед, ресурсен учител и психолог във всяко от пилотните училища по проекта е предпоставка за полагане на основа и устойчивост. Тригодишният опит от проекта създаде част от условията за приобщаващо образование в училище като постави фокуса върху ролята на средата и ресурсите. В момента приключва етап, който отбелязва критична точка такава, че всички участници – децата, учениците, учителите и родителите са въвлечени в процеса и все повече деца са насочвани към специалистите. Практиката показва, че специалните образователни потребности са само една малка част от всичките нужди на децата. Училищата са предизвикани да се заемат с грижа и подкрепа за цялостната ситуация на детето и неговото семейство. Това, което е необходимо е определяне на професионални стандарти за нивата на намеса, поставяне на граници и яснота за ролята на всеки участник, заедно със стойността на ресурса. Също така, има известна спешност за високо ниво на координиране и интегриране на действията със здравната и социалната системи за защита и услуги. „Изваждането” на оценката на специалните образователни потребности и допълнителната подкрепа от училището чрез промяната в текстовете, освен че ще причини стрес за децата, родителите и учителите, ще доведе до объркване и нов хаос в цялата система.

Защо не е добре извършването на оценката на специалните образователни потребности да се осъществява изцяло от външни звена?

От гледна точка на приобщаващия процес, изместването на центъра на подкрепата в обучението извън училището отнема от възможностите и капацитета му да откликва гъвкаво, адекватно и навреме. Хората, които са най-близо до детето, познават го и са неговото най-значимо обкръжение няма да могат автономно да функционират и ще зависят от външен участник, който да се произнася, взема решение за детето, задава целите и задачите за работа с него и наблюдава практиката. Резултатът е експанзия и възпроизвеждане на „специални” деца, отпадане на нужди, спорове, несъгласия и натоварване на системата.

От гледна точка на родителите и сътрудничеството с тях, те ще бъдат поставени на разделителната линия между учителите, училищните ръководства, екипа от специалисти, които са отговорни и изнасят "на ръце" подкрепата и външният екип, натоварен с всички елементи на процеса: оценка, пряка работа с деца, обучения и мониторинг. Същото е предпоставка за нарастване на напрежението между основните партньори на детето - училището и семейството. В момента се намираме в ситуация на ескалиране на такова напрежение; нещо повече - една част от участниците се разпознават от родителите като "добри", а други като "лоши".

От гледна точка на детето, процесът на оценяване ще има стигматизиращ ефект. Първо, защото детето ще възприеме оценяването от непознати за него и училищната среда хора като определяне на неговия дефицит, което ще го прави непълноценно в очите на връстниците му и го обезценява в собствените му очи. На второ място, придружаването и наблюденията в този контекст не могат да следват принципа за личностно развитие, според който СОП не е равно на цялото дете. Стигматизирането ще засегне възможността да се проявят силните страни, други качества, които детето притежава, общуването с връстници, желанието за учене и ще има демотивиращ ефект. Свидетелства за последното се споделят от специалисти от училища на територията на цялата страна, включително от членове на Екипа за комплексно педагогическо оценяване към Регионалните инспекторати на МОН, които посрещат откази на родители и деца да се възползват от помощта. На трето място, един от основните принципи на приобщаващото образование, който се отнася до участието на детето, може да бъде подкопан именно от отличаването по признака "специално"/"специални", (“ресурсен”). Този белег за различието в училище се базира на определяне на умствените възможности на някой, носи посланието за дефект, води до зависимо поведение и пасивно участие, изолация и чувство на срам у децата.

Каква може да бъде ролята на външния участник в подкрепата в обучението?

Ресурсните центрове следва да се трансформират с оглед на продължаване и оттласкване на процеса на образователна интеграция. Специалистите, които работят в тях имат развита практика на осигуряване на ресурси и помощ за детето, родителите и учителите, утвърдени модели и добър опит на сътрудничество, обучения, методическа подкрепа, мрежи от училища и родителски общности. Ресурсните учители имат готовност и повечето от тях, които не пътуват толкова често между отделните училища и са добре интегрирани към педагогическия състав са ресурс за цялостната реформа при СОП. Доказателства в тази посока са множеството местни инициативи и представяния на подобни успешни практики.

Ресурсните учители, психолозите, логопедите и другите специалисти от ресурсните центрове са носители на значим опит и експертиза в областта на специалната педагогика. Разпределянето им към училищата и обособяването на своеобразни ядра от малко на брой специалисти в предложението за регионални звена за специализирана подкрепа дава възможност за важно участие, стабилизиране и подкрепа на училищата, детските градини и бъдещите центрове за подкрепа за личностно развитие, намеса при оспорвания или при възникване на необходимост от специализирана оценка на детето в помощ на екипите. По този начин може да се постигне необходимият баланс в системата, който да гарантира условия за адекватен отговор на нуждите на децата и да подготви системата за приобщаващо образование.

Надявам се настоящата позиция да бъде взета под внимание при взимането на решения за равния достъп до образование, подкрепата на уязвими деца и да допринесе за създаване на закон, в който всеки участник да разпознае своето място, и на свой ред да може да бъде подкрепен.

Анет Маринова

 

Позицията е споделена във Фейсбук страницата на Анет Маринова.

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft