ДА ПРОПЪЛЗИШ ЖИВОТА СИ СЪС 101 ЛЕВА НА МЕСЕЦ

 

ДА ПРОПЪЛЗИШ ЖИВОТА СИ СЪС 101 ЛЕВА НА МЕСЕЦ 

Красимира Обретенова, сдружение "Свети Мина", гр. Добрич

 

Алекси е на 41 години. Видимо е един от „мърляви те мангали” , дето пречат на благочестивото ни българско битуване.Живее във Варна и... по света. Сигурно много от нас са го срещали и от жалост са подхвърляли дребни монети в кутията му. Аз пих с него кафе -„на крак”- за него в преносния смисъл. На петата глътка ченгетата надменно-любезно го помолиха да си омита парцалите- за него в прекия смисъл. Преместихме се да поговорим край едни храсталаци, по- далече от полицейската закрила над накипреното благочестиво гражданство.

И научих, че от 17 години пълзи живота си. Родом е от Етрополе, от петгодишен е с церебрална парализа и от операция на операция е стигнал до тази „пълна промяна”. Питам го учил ли е нещо, защото е симпатично интелигентен и грамотен. Смее се – „растях сред интелигентни приятели”.

Още преди краката му да откажат тотално да го държат прав, работи известно време във ферма, където зареждал храна на добитъка- „...по времето на комунизма, смее се”. Демокрацията работа не му дава, но пък му дава относителната възможност да проси-у нас и в чужбина.

Скитал е из България и почти из цяла Европа. От пътешествията е натрупал толкова познания-„ ...географски, политико-икономически, философски и антроположки, че съм готов за академична катедра”, смее се. Печелил е добри пари от тези „гастроли”. Но го погва циганската ни мафия там- „...вземат ми всичките пари, оставят ми само за хляб. Ако не им ги дам, ме поступват и така докато избягам и попадна на следващите.”

Иначе живее на свободен наем за 300лв месечно в варненски бордей без баня, с многолюдното си семейство –съпруга- красавица, която му ражда четири деца, прибавени към нейните четири от предишна женитба. „Защо толкова много, бе човек,” питам го. „Обичам си ги ! Ако имаше работа както е по Европа, нямаше да ми пречат децата”. Едната щерка вече е женена,а най-малките- Катето, Дани, Мимето, Били- трябва да ги стяга за училище. Говори с толкова любов за децата си и в циганската му уста българските им имена звучат като мелодия на песен...

Звъня му по телефона-просто да го питам как е. Вдига Мимето- говори... симпатично интелигентно. Докато „един момент, тате!” се дотътри до телефона- отсреща се прескачат други щури детски гласове -...симпатично интелигентни....

Досущ като в...благочестивите ни накипрени семейства, дето по детските площадки врякамебезпощадно- „не се цапаааай”, „ млъкни, имам да си говоря с леля ти Мацка.”., „ не ми се мотай с този сладолед край новите ми дънки!” и прочие.

На 15 септември Алекси ще допълзи с децата си до училище, ще ги нацелува за първия учебен ден и хваща автобуса за Италия. Приятели му дали заем за билета. Ще изкара някой лев с Божията помощ и за Коледа трябва да си е у дома. Ако може ще праща пари по автобусите до Варна, ако не-жена му ще се оправя с детските и някоя почистена къща. Въвел е закон- професията „просия” я упражнява само той. Защото е бачкане. „ Работата на децата е да учат, на майка им да ги гледа и възпитава”.Има мечта-нормалния му живот означава собствен дом за домочадието и да се научи да работи с компютър.Не знае дали ще доживее мечтата си-благочестивото ни общество с благочестивите си институции му „помагат” със 101 лева инвалидна пенсия. Със 101 лева да допълзи до мечтата си...

 

    © 2010 Национален Алианс Усмихни се с мен!  Developed by Smallsmartsoft